Публицистика, медии и комуникации

Какви са особеностите при кандидатстването?

Кандидатстването не се отличава с нищо по-съществено и сложно от почти всички други дисциплини. Изисква се високо ниво на владеене на немски (DAF с минимум 4, DSD с С1) и английски (FCE и нагоре) език. Интересното е, че специалността набира все по-бързо популярност, но все още се предлага на малко места в Германия, от което следва сравнително високият бал за прием – във Freie Universität Berlin той е например около 1.4, което си е една стъпка под медицина. В други университети обаче, които са популярни по-скоро с други дисциплини, балът може да падне и много надолу – в Дюселдорф същата специалност е с Numerus Clausus от 2.3.

Имайте предвид, че специалността се предлага (почти) навсякъде като Kombi-Bachelor , т.е. задължително трябва да я комбинирате с друг предмет. Идеята е, че когато човек се захваща с толкова широка област, каквато са медиите и комуникациите, е хубаво да има по-специализирани познания в друга сфера. В моето пряко обкръжение хората най-често комбинират предмета с политология, някоя филология (обикновено германистика), литература, културология и антропология.

Кои са основните предмети /дисциплини, които се изучават?

Предметите са индивидуални според програмата на различните университети. Все пак със сигурност ще се сблъскате с дисциплини като статистика и Methoden (методи – т.е. как да направите научно проучване, как е правилно да изготвите анкета, как се прави статистическо проучване и тн.). Също така неминуемо ще се запознаете и с особеностите на медийната система в Германия и с основни проучвания и изследвания в областта на комуникацията и медиите, правени през годините.

Иначе опциите за семинари и задълбочаване в различни области са хиляди и зависят от университета – от журнализъм, през визуални комуникации та чак до изучаване на медийната правна система в Германия и по света.

Колко време продължава следването?

Стандартното следаване на бакалавър е 3 години или 6 семестъра. Магистратурата може да е между 1 и 2 години.

Какви са най-често срещаните начини на изпитване?

След Болонската образователна реформа много малко ВУЗ-ове поддържат устанта форма на изпитване. Изпитите са писмени, може да съдържат тестови части, но неминуемо ще има и отворени отговори.

Друг вид проверяване на знанията става чрез реферати и проекти (например проучвания – примерна тема би могла да бъде „Оказва ли влияние гледането на риалити шоута при сформирането на светогледа на подрастващите”) по избрани теми – те обикновено се правят в семинарите, подготвят се в група и се презентират пред останалите участници.

Последният начин на изпитване е така нареченото домашно (в българските университети се води като курсова работа). Домашните са с дължина между 10 и 15 страници, като най-важно в тях е да се демонстрира научен подход. Т.е. никаква Уикипедия, никакви изречения от типа на „Една жена в трамвая каза…”! Четене на книги по темата, издирване на научни публикации, следене на сериозните медии както в Германия, така и в останалите части на света. Един от най-сериозните проблеми при домашната работа е подборът на подходяща тема, която хем да не е прекалено широко и неясно формулирата (примерно: „Как медиите променят представата за човека?”), хем да не е твърде ограничаваща (примерно: „Как Süddeutsche Zeitung отрази визитата на Ангела Меркел в Гърция в броя си от 11.10.2012 г.”). Темата трябва да е конкретно формулирана и да има някаква научна стойност – т.е. трябва да разглежда важен за обществото/медийната среда/политическите дейци/ и тн. проблем.

Какви качества трябва да притежава студентът и какви придобива по време на следването?

Тук искам да разбия един изключително дразнещ мит, а именно, че на човек му стига да пише хубаво, за да се занимава с тази специалност. Да, вероятно увереното публицистично перо е плюс, когато някой се захваща с медии и комуникации, но специалността е насочена далеч повече към анализиране на медийната ситуация, любопитство относно заобикалящия свят и способност за търсене на причинно-следствени връзки. Следването на тази специалност няма да ви направи изградени колумнисти и готови телевизионни водещи. Вероятно някои ще оспорят, но дисциплината дава нещо далеч по-важно, а именно храна за размисъл, теории и предложения, които само трябва да обмислите и съответно примете или отхвърлите. Естествено след задълбочени проучвания и дълбаене в сферата.

По-скоро практическа или теоретична насоченост има специалността?

Тук е мястото да разбия още един мит – не, публицистика, комуникации и медии няма да ви направи журналисти! Не се учим да пишем статии, не вземаме интервюта, не подготвяме радио предавания. Или поне не в рамките на универститетската програма – по време на задължителната си практика, човек може и без проблем да работи в някоя медия като журналист, за да научи всички тези неща. Специалността е с ясно очертана теоритична и научна насоченост. Тук трябва да направя уговорката, че Kommunikationswissenschaft като цяло се води Sozialwissenschaft, докато например Medienwissenschaft е по-скоро с kulturwissenschaftlich насоченост. Какво ще рече това? Специланостите, които са със sozialwissenschaftlich насоченост се отличават с метода дедукция (т.е. съставят теория и я тестват в реалността), боравят най-вече с квантитативни методи (т.е. предимно анкети и допитвания), опитват се да опознаят реалността такава каквато е и взаимоотношенията между участниците и институциите в нея. Kulturwissenschaften пък се отличават с метода индукция (наблюдават реолността и по това, което виждат, съставят теория), боравят с така начерените квалитативни методи (т.е. анализиране на текстове, разговори с хора), смятат, че обективна реалност не съществува, а всичко по някакъв начин бива конструирано в главата на конкретния човек и се опитват да изследват тези различни конструкции.

Каква степен се получава при завършването?

При завършване на бакалавър: Bachelor of Arts

При завършване на магистратура: Master of Arts

Какви са възможностите за реализация след завършване на публицистика, медии и комуникации?

Безкрайни!

Правя уговорката обаче, че с такава специалност човек не си получава директно хляба в ръцете с напускането на университета – не е като да следваш електротехника и да знаеш, че веднага можеш да започнеш работа в някой завод на Bosch например. Всичко си зависи от това доколко е амбициран и отворен към нови възможности самият човек. Стандартно можете да се занимавате с журналистика, PR или реклама. Но защо не и да се отдадете на научни изследвания в областта на медиите и дори да станете професори или доценти в университета си?

Развитието на новите технологии води със себе си и неимоверно развитие на сектора на комуникациите – все повече фирми търсят хора, които разбират как протичат процесите в интернет и социалните мрежи и имат капацитета да ги следят и анализират в полза на работодателите си. Можете да работите и в различни организации по различни социални проекти. В зависимост от Nebenfach-а си можете да се занимавате с филмова и литературна критика, с политически анализи, с образование и с какво ли още не!

Най-важното, което мога да ви дам като съвет, е да не си мислите, че диплома 1.0 ще ви отворши широко вратите към някоя прекрасна мечтана работа – бъдете активни, търсете си практика, създавайте контакти, ходете по различни мероприятия, бъдете любопитни. Все повече работодатели (предимно в частния сектор и предимно на запад, но е много възможно тенденцията да се пренесе и в България) започват да търсят определени качества у кадрите, които наемат, а не толкова академични постижения. Наскоро четох в статия на „Капитал”, че американски бизнесмени били на гости в Американския университет в Благоевград и поискали да се видят с талантливи студенти. Когато от ръководството ги попитали от коя специалност им трябват хора, американците им отговорили: „Няма значение! Просто ни покажете студенти, които могат да мислят.”. Така че това е и финалният ми съвет към вас – мислете и бъдете отворени към по-широк спектър от предложения, не се ограничавайте само с мечтата да седите зад компютър в редакцията на в. „Труд” например.

Калина Дренска

Лични впечатления на студенти:

Мануела Янева, Медии и Комуникации в Манхайм

Стефани Циканделова, Коминикационни науки в LMU Мюнхен

Неда Нинова, Публицистика и комуникации във Виенския университет

15 thoughts on “Публицистика, медии и комуникации

  1. Здравейте! Имам въпрос: задължително ли е да имаме сертификат по английски език? (специално за FU Berlin питам) Доколкото се поразрових мисля, че е възможно и само с документ, че сме изучавали 5 години езика. Благодаря предварително!

    • Здравей!
      Да, възможно е без сертификат и само с хохариум часове в училище по английски език. Важно е само да докажеш, че имаш ниво минимум Б2 по езика 😉

  2. Здравейте! Искам да попитам за тази специалност небенфах туризъм дали има, тъй като ми бяха казали, че има, а всъщност мисля, че не съм го прочела никъде? Благодаря предварително! 🙂

    • Здравей! В различните университети има различни възможни комбинации – нямаме представа дали някъде в Германия се предалга подобна комбинация. Трябва сама да провериш вузовете, които си си харесала, дали предлагат такава възможност. FU Berlin, където учи авторката на статията, не предлага такава комбинация.

  3. Здравейте, каква трябва да е небенфах специалността, за да се занимаваш с филмова и литературна критика и къде се предлага?

  4. Имам едно въпросче. Още в началото пише, че примерно в Дюселдорф numerus clausus за специалността е 2,3. Може ли да ми кажете за кой университет и конкретната специалност става на дума, че доста изкусително звучи. 🙂

  5. Здравейте! Мога ли с CAE, т.е. с английски С1 да уча Медии и комуникации, и ако може, в кой университет ми препоръчвате? 🙂

    • Здравей, Борислава!
      В държавните университети основно условие е владеенето на немски език, а конкретно за избраната от теб специалност английският също се изисква. Ако търсиш специалности изцяло на английски, разгледай различни Hochschule-та (например, Hochschule der Medien Stuttgart). Голяма част от тях са частни, и не всички предлагат програми на английски. Препоръчваме ти да използваш и търсачката на daad.de.
      Поздрави!

  6. Здравейте!
    Бих искала да попитам дали има ли някой, който да следва публицистика и комуникации във Виена?
    Ако има такива, бихте ли могли да дадете повечко подробности за тази специалност там?
    Благодаря предварително! 🙂

  7. Здравейте, искам да кандидатствам в Дюселдорф и видях, че тук пише, че се изисква сертификат по английски език, но в официалния сайт на университета това никъде не е споменато. Моля, ако някой има актуална и конкретна информация, да пише. Благодаря!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s