Една статия за позаспалото студентско градче срещу кипящия живот в големия град

Купони, приключения, шумотевица, дандания – така си предтавя всеки първокурсник студентския живот. Какво се случва обаче, ако новото ни местообитание наброява едва 30 хил души и кампусът на университета изглежда съвсем обезлюден. Необходимо ли е това да ви отклонява от избраната специалност?

От големия към малкия град

След като пристигна пощата от Лайпциг, Берлин и Дрезден, дойде ред и на утвърдителния отговор, който бях чакала толкова дълго.  Вече официално бях студентка по културна и медийна педагогика във Висшето учебно заведение в Мерзебург. Сърцето ми туптеше бързо, почувствах затопляне в стомаха, а радостните ми викове не оставиха съмнение: Това щеше да е новото ми местоживеене, от октомври 2013 щях да започна да уча в този град. Имаше само един проблем: Мерзебург, малко градче на Заале, недалече от Лайпциг и Хале, е обитаван от не повече от 30 хил. души. Казано накратко – това е краят на света. Има още →

1. Срокът за предаване на домашната ти работа е тази седмица, а все още не си започнал

Вече е време за задължителния извинителен e-mail до доцента: „Затънал съм в работа“, „Толкова интересни и приятни теми изникнаха, че не можах да се реша коя точно да проуча“, „затова искам да Ви помоля за една малка отсрочка от  14 дни“… след което се надяваш, че молбата ти ще бъде удволетворена. В противен случай се приготви да работиш 24 часови смени.
Има още →

Препубликуваме статията от блога на Юруков, виж оригиналния текст тук.

Пиша това в отговор на Миглен във връзка със статията ми “Въпроси и отговори“:

„Аз съм много любопитен да знам много неща. Искам да разкажеш за обучението ти и целият процес през който мина за да стигнеш в Германия и да учиш там, също така искам да разкажеш и какво ти прави впечатление, да сравниш типичните германци с типичните българи и накрая да разкажеш как си представяш Юруков след 5 години и ако го направиш в един специален пост ще се чувствам поласкан.“ 

Темата наистина е обширна. Започвал съм я много пъти и обикновено на маса с доста пиене и мезе на нея. Първите пъти като се връщах в България по почивките, често ми се случваше да ме питат: „Е, как е в Германия?“. Който и завърнал се от чужбина да питаш, все ще ти каже, че е невъзможно да се отговори. Обикновено казвам „Ами студено.“. Получавал съм и въпроси от типа „Забогатя ли?“.  Има още →