Или по-скоро, защо да не следвам японистика в Германия?
От време на време получавам прекрасни съобщения от млади хора, които обмислят какво да следват. С удоволствие споделям моят опит.
Записах се японистика във Франкфурт през 2009. Тогава специалността все още имаше нумерус клазус (NC), който в последствие беше премахнат и резултатът е, че всеки който иска да следва тази специалност бива приет. Но затова след малко.
Първо: какво представлява японистиката и какво обещава?
Im Mittelpunkt von Forschung und Lehre der Japanologie Frankfurt stehen das vormoderne und das moderne/gegenwärtige Japan. Methodisch beruft sich die Frankfurter Japanologie auf ein solides philologisch-literaturwissenschaftliches sowie ein kultur- und ideengeschichtliches Repertoire, das in der Betonung der sprachlichen Komponente die Basis adäquater Japanforschung darstellt.
Der Sprachunterricht vermittelt die sichere und flüssige Beherrschung des modernen Japanischen in Schrift und Wort (Hochsprache und Umgangssprache) auf dem Niveau, das für den japanologischen Fachunterricht der jeweiligen Semester als Mindestanforderung gilt.
Zum Bachelor-Hauptfach Japanologie muss ein Nebenfachgewählt werden.
Това е определението от страницата на университета. Първото, което прави впечатление, е че фокусът е върху университетска изследователска дейност (Forschung). Второто: езиковото ниво отговаря на минималните изисквания за съответния семестър. За да илюстрирам какво значи това, ще цитирам декана на института в речта към първокурсниците, в която аз започнах:
“Със завършен бакалавър Вие няма да говорите или четете японски. Вие ще имате познанията как да се ориентирате в езика и как да намирате думите, които ви трябват, в речник.”
Второ: какво са професионалните перспективи с японистика?
- По време на следването:

- След завършването:
Тук става интересно. От колегите ми две се омъжиха за японци и живеят и работят в Япония, една отиде като au-pair там, един работи за японска фирма до скъсване, бърнаут и психиятрия и сега отвори свои малък обилен бъргър ресторант и е сравнително щастлив, няколко работят в японски фирми и се оплакват във фейсбук колко е зле, една колежка работи в японското консулство във Франкфурт, няколко правят докторантура, но не платена, а се издържат с разни Nebenjobs. Това са случаите, които познавам лично. За по-добра представа, е добра идея да си направиш акаунт в социалните медии за работа Xing и Linkedin, там също можеш да провериш какво работят хора, които са следвали тези специалности.
Поне хората готини ли са?
Зависи как дефинираш „готини“. 90% са луди на тема манга и аниме, косплей, живеят с мама и тати, които им плащат екзотичното следване (понеже японистиката във Франкфурт е вече без нумерус клаузус и затова куцо, кьораво и сакато може да го следва) и като цяло създават бързо впечатлението, че японистиката е несериозна работа. Една малка част от тях имат досег с реалността и са пътували много и са отворени към нови култури и това ги прави приятна компания.
Значи по-добре в България, а?
Според мен в България си заслужава да се следва в пъти в повече, защото е по-добра езиковата подготовка и организацията на ексчейнджа в Япония, поне както съм чувала. Въпреки това двете момичета, които отидоха в Япония от моето училище през софийската японистика, сега работят в кол център в София с японски клиенти. В Германия от всички унита Дюселдорф ми се вижда най-смислен, защото е градът с най-много японско население и предполагам, че е по-лесно там да намериш работа през следването или после.
За финал

(която любезно се съгласи да публикуваме статията, оригинално написала за нейния блог)
Аз съм студент по японология във Виена (Австрия) и бих искал да добавя няколко неща.
Първо, както се вижда от немския текст, специалността на авторката се води японология, а не японистика. Разликата е, че японистиката е филология, а японологията се води regionalwissenschafftliches Studium (българско понятие не ми хрумва). Докато японистиката се занимава с изучаването на езика (плюс основни знания по история, култура и т.н.), японологията се занимава с обществото, културата, историята, политиката, икономиката, разбира се и езика, както и всякакви видове лингвистично проучване. Японологията се води с други думи интердисциплинарна специалност. И понеже сигурно си мислите “къф е тоя миш-маш?! ако запиша такава щуротия, нищо няма да науча”, спокойно. Никой не учи всичко това наведнъж, а си харесваш една област и се концентрираш върху нея. Затова зависи и къде учиш. Например японологията във Франкфурт е известна с работа в сферата на литературата, а във Виена основният фокус е върху социология и културология (т.е. преподавателите работят в тези сфери и съответно на това биха могли най-добре да те научат). Целта е да научиш каквото се учи в японистиката, за да можеш адекватно да провеждаш проучвания за Япония (да общуваш с хората, да използваш японски източници на информация и т.н.). Тоест японистика + научна работа = японология.
Струва ли си излишното натоварване да учиш нещо такова, при това на немски, след като в Софийския има японистика? Ако целта ти е просто да научиш японски, определено НЕ – най-добре кандидатствай в Софийския. Ако се интересуваш обаче от някоя от гореспоменатите дисциплини (не съм изброил всички възможни) японологията ОПРЕДЕЛЕНО си струва.
Що се отнася до японологията във Виена, човек може просто да се запише със смешната такса от 18,50 евро и готово.(изискват английски и немски на ниво В2, нищо работа) Да завършиш обаче не е чак толкова просто. Още първия семестър половината отпадат и продължават малко по-малко докато не останат окло една пета, които завършват. Дали ще завършиш, дали ще научиш нещо, дали ще се реализираш зависи изцяло от теб. Например, познавам възпитаник на виенската японология, който, благодарение на знанията си по японски и икономика на Япония, в момента е управлява доста успешна фирма, вносител на японски зелен чай. Как? Знае японски, знае как работи системата в Япония, всичко нужно са сключване на добри сделки директно с производителите, без никакви излишни посредници и доста други “подробности”. И това го прави силно конкурентоспособен.
Относно програми за обмен и практика в Япония, възможности във Виена има много и почти всеки (който успява да завърши) стига до япония за 1 или 2 семестъра повреме на следването си (обикновено през края на 2рата или 3тата година). Някои програми предлагат прилични стипендии, други изискват повече лични средства, но за сметка на това е малко по-лесно да те приемат.
Това беше основното, което ми се искаше да кажа. Ако някой има някакви по-конкретни въпроси, нека пита.