Или по-скоро, защо да не следвам японистика в Германия?

От време на време получавам прекрасни съобщения от млади хора, които обмислят какво да следват. С удоволствие споделям моят опит.

Записах се японистика във Франкфурт през 2009. Тогава специалността все още имаше нумерус клазус (NC), който в последствие беше премахнат и резултатът е, че всеки който иска да следва тази специалност бива приет. Но затова след малко.

Първо: какво представлява японистиката и какво обещава?

Im Mittelpunkt von Forschung und Lehre der Japanologie Frankfurt stehen das vormoderne und das moderne/gegenwärtige Japan. Methodisch beruft sich die Frankfurter Japanologie auf ein solides philologisch-literaturwissenschaftliches sowie ein kultur- und ideengeschichtliches Repertoire, das in der Betonung der sprachlichen Komponente die Basis adäquater Japanforschung darstellt.

Der Sprachunterricht vermittelt die sichere und flüssige Beherrschung des modernen Japanischen in Schrift und Wort (Hochsprache und Umgangssprache) auf dem Niveau, das für den japanologischen Fachunterricht der jeweiligen Semester als Mindestanforderung gilt.

Zum Bachelor-Hauptfach Japanologie muss ein Nebenfachgewählt werden.

Това е определението от страницата на университета. Първото, което прави впечатление, е че фокусът е върху университетска изследователска дейност (Forschung). Второто: езиковото ниво отговаря на минималните изисквания за съответния семестър. За да илюстрирам какво значи това, ще цитирам декана на института в речта към първокурсниците, в която аз започнах:

“Със завършен бакалавър Вие няма да говорите или четете японски. Вие ще имате познанията как да се ориентирате в езика и как да намирате думите, които ви трябват, в речник.”

Второ: какво са професионалните перспективи с японистика?

• По време на следването:

Възможностите за работа с японски по време на следването са сравнително малко – във Франкфурт можеш да работиш за АНА, самолетната компания, и срещу 10 евро на час да посрещаш японски пътници и да ги придружаваш до града (10 евро на час не е много, първо, и второ, конкуренцията ти са десетки двуезични младежи, които са от японско-немски семейства и знаят и двата езика перфектно) ИЛИ да сервираш в японски ресторант. От време на време се отваря възможност за работа на панаира (Frankfurter Messe), на щанда на някоя японска фирма или също като преводач. Става с връзки, които се завързват най-добре чрез немско-японското дружество DJG, което мога да похваля като една от най-добрите инициативи, които Франкфурт предлага. В началото на всеки месец има срещи в един ресторант, при който можеш да се запознаеш с различни хора. Друга възможност, с която Франкфурт се откроява, е филмовият фестивал Nippon Connection. А и доброволческата работа винаги е от полза в CV-то 🙂

• След завършването:

Тук става интересно. От колегите ми две се омъжиха за японци и живеят и работят в Япония, една отиде като au-pair там, един работи за японска фирма до скъсване, бърнаут и психиятрия и сега отвори свои малък обилен бъргър ресторант и е сравнително щастлив, няколко работят в японски фирми и се оплакват във фейсбук колко е зле, една колежка работи в японското консулство във Франкфурт, няколко правят докторантура, но не платена, а се издържат с разни Nebenjobs. Това са случаите, които познавам лично. За по-добра представа, е добра идея да си направиш акаунт в социалните медии за работа Xing и Linkedin, там също можеш да провериш какво работят хора, които са следвали тези специалности.

Поне хората готини ли са?

Зависи как дефинираш „готини“. 90% са луди на тема манга и аниме, косплей, живеят с мама и тати, които им плащат екзотичното следване (понеже японистиката във Франкфурт е вече без нумерус клаузус и затова куцо, кьораво и сакато може да го следва) и като цяло създават бързо впечатлението, че японистиката е несериозна работа.  Една малка част от тях имат досег с реалността и са пътували много и са отворени към нови култури и това ги прави приятна компания.

Значи по-добре в България, а?

Според мен в България си заслужава да се следва в пъти в повече, защото е по-добра езиковата подготовка и организацията на ексчейнджа в Япония, поне както съм чувала. Въпреки това двете момичета, които отидоха в Япония от моето училище през софийската японистика, сега работят в кол център в София с японски клиенти. В Германия от всички унита Дюселдорф ми се вижда най-смислен, защото е градът с най-много японско население и предполагам, че е по-лесно там да намериш работа през следването или после.

За финал

В крайна сметка влизането в университет не предлага готова рецепта за успех. Всичко зависи от теб самия – както следването, така и професионалната реализация. Японистиката ми помогна в много отношения: придобих езикови умения, които отговарят на обещаното от декана, научих много за света, придобих доста по-реалистична представа за себе си и какво съм склонна да правя и какво не. Завърших специалността след пет години бакалвър като последната една година паралелно се записах психология, която също ме интересува много. Въпреки това не съжалявам за първия си избор. Според мен на 19 малцина имат ясна представа какви искат да бъдат, и е окей да опиташ всичко възможно, преди да кажеш – ето, това е, което искам. За щастие или съжаление, живеем във време и в континент, които ни предлагат безкрайни възможности, което прави взимането на решение трудоемка задача. Както казва моят любим Райналд Гребе: всяко решение е масово убийство на всички възможности.