*Статията е продължение, а първата част можете да прочетете тук.

И тук идва моментът за най-важните места в унито, а именно –

безапелационният лидер – библиотеката. Това със сигурност е най-посещаваното място в кампуса по време на изпитите. Сутрин в 8 може и вече да е късно да си намерите място, всички учат, а времето е малко. За щастие нашата библиотека е една от най-готините в Германия – работи 24/7/365 (или може би без Коледа и Нова година, но кой ли учи тогава…), така че в случай че сте по-скоро нощна птица – няма проблем, можете да учите на спокойствие цяла нощ (а в малките часове наистина е спокойно) и да отидете да спите щом най-ранобудните почнат да прииждат. Разбира се, винаги можете да си учите и вкъщи, но библиотеката има предимствата на неограничено количество полезна литература, както и други колеги, които с голяма вероятност имат същия проблем като вас, и който с общи усилия може да бъде решен за отрицателно време.

На второ място в списъка на важните в кампуса места поставям т.н. менза или „столът“. Часът е 12:50. Всички си гледат часовниците. След дългата (и понякога скучна) сутрин с лекции всички са гладни и само чакат професорът да свърши обаятелните си „разкази“, за да могат да се запътят към мензата, преди опашката да е станала толкова дълга, че след цялото чакане гладът сам ще е отминал. И ако не друго, то поне избор в мензата не липсва. Та чак може да изпаднете в затруднение между 8те различни линии. Кулинарните специалитети не са кой знае колко гениални, но гладът често е водещ. Цените не могат и да се сравняват с български стол, но за немския стандарт са нормални, а в сравнение със заведенията си е доста евтино.

Е, освен учене, или поне покрай ученето, има и партита. Едва ли има някой, който би оцелял след 6 месеца учене всеки ден. И предвид това, че Карлсруе е по-скоро студентско градче, намирането на парти (особено петък и събота) не е особено трудна задача. Често срещана гледка през лятото е в петък и събота в 2 часа през нощта „главната“ да е по-пълна отколкото през деня. Така че и да не знаете къде да отидете, просто следвайте тълпата. Баровете и дискотеките, за удобство на клиентите си, са концентрирани на няколко ключови места, и стига да ги намерите, има предостатъчен избор за всякакъв вкус (от видове музика, през видове заведения до видове „почерпка“).

И понеже все пак, както вече казахме, Карлсруе е предимно студентско градче се намират и достатъчно студентски партита на доста по-народни цени от заведенията в центъра. Всяко общежитие има бар, всеки бар е отворен в различен ден от седмицата – остава само да знаете кой ден сме и къде искате да отидете. Но разбира се най-пълно е петък, въпреки че винаги ще намерите някой за по бира в понеделник да речем. Отделно от дотук изброените партита различни студентски организации, Fachschaft-и и самите общежития организират и по-големи партита по различни случай – начало на семестъра, хелоуин, зимно парти и т.н. (само повод да ви трябва). Предполагам вече се убедихте, че стига да имате желание за парти (а не за сън след изморителната седмица) уикендът няма да ви е скучен.

И след като споменах студентски организации – освен всичко останало, в Карлсруе си имаме и българско сдружение. За какво ли пък ни е българско сдружение? Та нали си всички си имаме facebook, whatsapp и хилядите други начини за комуникация, а и в Карлсруе не е много трудно да се запознаеш ей така случайно с българин на улицата. Е, такова сдружение определено е от полза на новите студенти – от личен опит – в началото е добре някой да ти каже как стоят нещата в чужда държава, пък макар и да е в Европа и само на 2 часа път със самолета. И освен в началото на академичната година да организира българска Офаза, същото това дружество, което между другото се казва „Akademischer Verein “Kyrill und Method” (AVKM)”, организира различни концерти, тържества и партита по най-различни поводи, най-важните от които Офазата в началото на зимния семестър, 8 декември, 3 март, бг фест през май и разбира се 24 май. И всичко това се случва от цели 11 години и то от различни хора почти всяка година – обикновено това са новите студенти, на които след като е било помогнато искат и те да направят същото. С две думи, цялата идея е обединяване и сплотяване на българите. Защото в чужда държава чужденецът винаги си остава чужденец, а най-големите му проблеми може да ги разбере само друг чужденец, изправял се вече пред тях. И отново съвсем кратка статистика – преди години българските дружества в Германия са били 14, в момента активни са само 2, едното от коите това в Карлсруе. А тук между другото е съществувало такова българско дружество преди цели 100 години!

Едно от другите неща, за които AVKM винаги се опитва да помага на новите студенти е намирането на жилища в града. А това е същински ужас ако започнете с търсенето едва през септември или още по-зле октомври. Поради големия наплив на студенти в Карлсруе и поради двойните випуски в различни провинции в Германия последните 1-2 години студентите в града в началото на зимния семестър са толкова много, че има огромен дефицит на стаи. Случва се някой да трябва да живее в по-отдалечен край на града или дори съседно село първите няколко месеца поради липсата на места за настаняване на всичките около 23 000 студенти в KIT към момента. А както можете и сами да се досетите, за нас българите това е още по-голям проблем, след като на нас почти винаги се гледа с друго око – ще плаща ли, какво ще счупи, какво ще открадне, какви проблеми ще имаме. Затова и често хазяите предпочитат немци или поне западноевропейци. Разбира се, в общежитията нещата не стоят точно така. Там няма проблем откъде идваш, проблем са квотите за чужденци и липсата на стаи. Затова – търсете си стая колкото се може по-рано! Дори и преди още реално да знаете дали сте приети или не. Улеснявате си живота много! Добър съвет е също така ако имате време и възможност да дойдете по-рано на място – това би улеснило самото търсене в пъти. Почти навсякъде преди да искат да ви дадат стая ще искат да се запознаят с вас и да видят що за човек сте (тук изключвам единствено стаите от Studentenwerk).

Автор: Минко Балевски

Следващата част на тази статия (Карлсруе и цената на живот) можете да прочетете тук.