Гергана Кръстева, BWL, Манхайм

Една от библиотеките в университета в Манхайм

Университетът в Манхайм се води най-престижният университет за специалността BWL в Германия. Чувала съм, че завършилите от Манхайм са най-желаните Absolventen. Много често известни фирми идват в унито и провеждат я guest lecture, я workshops, я състезания, презентации с храна и напитки накрая или други ивенти (разбира се, с цел привличане на бъдещи таланти). Определено към университета (и специално към студентите от Wirtschaftswissenschaften) има голям интерес от страна на големи корпорации от ранга на Daimler, KPMG, Deutsche Bank, E&Y, P&G  и още стотици други.

Немците влизат с диплома до 1.3-1.4, което си е доста трудна работа там. Всички знаем с българската образователна система как е, не е особено трудно да изкараш 5.90 (и нещо) и да го преведат 1.1… идеята ми беше, че българите влизат много по-лесно от немците и съответно за съжаление в повечето случаи са доста по-назад от тях. Разбира се, има и блестящи изключения от това правило, аз лично познавам не малко такива 😉 А и това като цяло важи за всички университети, просто в Манхайм повече се набива на очи.

Предметите сами по себе си не са особено трудни. Да вземеш изпитите също не е кой знае какво (разбира се, ако си подготвен добре). Трудната част е да ги вземеш с добри оценки. В Манхайм принципът на повечето преподаватели е, че оценките трябва да следват т.нар. нормално разпределение. С други думи, само най-добрите (да кажем 2-3%) могат да имат 1.0, следващите 3% 1.3, и т.н. Най-голям процент, да кажем 40%, имат средната оценка, например 2.7… Или иначе казано, за да имаш добра оценка, трябва да учиш доста и то с разбиране. Конкуренцията е много сериозна. Късметът няма да го споменавам, но тъй като обикновено имаме само един изпит накрая и цялата ти оценка виси на него, си играе някаква роля.

Има интегриран Auslandssemester – през 5-тия семестър всички BWL-ци заминават по света на обмен. Има университети по целия свят, от които да си избираме. Места има за абсолютно всички – определено огромен плюс на Манхайм.

Освен това горе-долу половината от предметите са на английски език, така че е желателно да имате необходимите знания. За мен пак голям плюс, защото помага да поддържаш английския във форма.

Колегите ми са 75% немци, 20% българи и 5% други (я от Китай, я от Украйна, я от Литва, Румъния и т.н.). В предишния випуск и следващия след мен е същата работа. Половината от немците са надути мамини синчета и щерки, богаташка класа – учещи, за да наследят семейния бизнес или за да бъдат уредени от мама и тати на високи постове в някой концерн. Те не общуват с чужденците (освен, разбира се, ако не трябва да им се помогне с нещо или не са принудени заради презентация), носят само маркови дрехи и размахват последни модели I-phone и Apple таблети, разказват как са прекарали пролетната ваканция в Маями и кракът им не стъпва в Mensa-та. Другата половина от немците са нормални хора, даже някои от много скромни семейства, те обикновено са много по-земни и приятелски настроени. Обикновено имат огромен умствен потенциал и с лекота се справят със следването и работят, за да се издържат (я Hiwi, я Werkstudent, кетерингът е запазена марка на чужденците). Общото между двете групи е жестокият хъс да изкарат добри оценки на изпитите и неимоверните усилия, които полагат в името на тази цел. Преди изпитите библиотеките се пукат по шевовете; изпити се задраскват, ако не са доволни от резултата (така изпитът се брои за скъсан и имат право да го повтарят), отлагат се в последния момент в името на по-добрата оценка.

Българите обикновено са си на групички заедно, което за мен е недостатък, но за повечето така е много по-лесно и приятно, а и е мисия невъзможна да избягаш от българите в Манхайм, прекалено много са просто. Добре си помислете дали искате да учите в университет с толкова много българи, има си и плюсове, и минуси. Плюсовете са например, че българите си помагат малко или много, например за дреболии като записки от лекции, но и за по-сериозни проблеми. Плюс е и, че е много по-лесно за социалния живот – едно заради езиковата бариера (колкото и да ви е добър немският, просто сте подготвени за Hochdeutsch, а немците си говорят umgangssprachlich, в повечето случаи примесено с диалект), друго заради т.нар. културни различия, все пак са друга култура с друг темперамент, трудно е да се впишеш в немска компания.  Недостатъците са например, че, ако общувате почти само с българи, няма да си подобрите езиковите умения, и евентуално дори ще ги влошите (за предметите в унито не ви трябва кой знае какъв немски, споко); няма да се впишете в немското „общество”, а ще сте си като аутсайдери; няма да намерите немци приятели (има много свестни немци наистина) и т.н.

Wasserturm

Wasserturm (водната кула) в Манхайм

Другите чужденци (5-те процента) се социализират в повечето случаи с немците или рядко с българите и се вписват доста по-добре в немската картинка, ако трябва да бъда честна.

Studium-ът няма нищо общо с училището. Посещението не е задължително (много малки изключения има 2-ри и 3-ти семестър по предмета чужд език). Лекциите са с още 200 до 600 човека. Упражненията са с по 30-100 човека. Няма домашни (поне не и такива, които да се предават), няма участие в час, няма изпитвания. При 80% от предметите има един изпит накрая и това е. Има си и плюсове, и минуси, като цяло системата в Германия почти навсякъде е така. На мен лично не ми харесва, ама такова е положението.

Учебници досега не съм си купувала. Взимам си ги от библиотеката, сканирам си, ако ми трябва нещо за ваканцията. По много от предметите се учи само от слайдовете на лекциите/ упражненията и учебникът не е нужен изобщо.

За мен едно от предимствата на Манхайм са интернационалните семестри. Противно на цяла Германия, започваме началото на септември и сме готови преди Коледа със зимния семестър. Летният семестър е от средата на февруари до средата на юни. Имаме достатъчно време през ваканциите за почивка или стажове. Недостатък е обаче, ако повечето ти приятели учат другаде в Германия, прибират се в края на август и започват чак октомври.

Тук можете да видите разликите между VWL и BWL.

Advertisements

5 thoughts on “Гергана Кръстева, BWL, Манхайм

  1. Здравейте, вярно ли е, че от тази година в Манхайм и в ЛМУ- Мюнхен искат академична справка?

  2. Здравейте! Какви са изискванията за прием BWL? Дипломата, сертификатът по английски и този по немски достатъчни ли са и трябват ли допълнително мотивационно писмо или автобиография/CV? Доколкото разбрах, не много от приетите завършват или някои се местят в други градове, защото не могат да издържат – наистина ли е толкова трудно да се изкарат изпитите в Манхайм? Благодаря предварително. 🙂

  3. Pingback: Запознайте се с нашите ментори: Гергана |

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s