Германия за напреднали: България – Германия с автобус

Случвало се е на почти всекиго – самолетните билети по Коледа са били твърде скъпи, никъде наблизо няма удобно летище с полети до България или пък просто човек има много повече багаж от позволените 20 кг. при полет. Решението в такива случаи много често е едно – автобус. За нетренирания новак пътуването по линията България – Германия на четири колела може да е по-силен културен шок и от самото местене по немските ширини. Нищо не може да ви подготви напълно за подобно колоритно изживяване и все пак долните редове се опитват да синтезират в един измислен, но напълно възможен пътепис основните кулминационни точки. 

skeleton waiting12 ч., автогара София: Пиете четвърто кафе втора цедка от близката лаФка – трябвало е да потеглите преди около час, но „Зойчето“ се е обадила по телефона на шофьора да го помоли да изчака закъсняващ автобус от Варна, в който има общо 13 пътници към Германия.

12.23 ч.: Варненският автобус най-после пристига. Пътниците притичват с найлонови торби „Фантастико“, легени и карирани пазарски чанти на колела от единия към другия автобус под подюркващите псувни на шофьора, който се тюхка, че ще трябва да плаща допълнителни такси за чакане на автогарата. Започва се лудо пазарене при товаренето на багажите – „Ама, госпожа, не може с три куфара – трябва да си доплатите!!“, „Ама как така не може?!? Ми лани на съседката синът като пътува към Испания, че и с три куфара и две кошници го качихте!“. Накрая си стискат ръцете на 10 лв. отгоре на допълнителен куфар, които шофьорът прибира в джоба си без да издава касова бележка.

12.34 ч.: Вече сте в автобуса и летите с 20 км/ч през софийските задръствания. На самия автобус може да се отдели цяла статия, но в общия случай важат следните правила – като за междуселско пътуване, с две педи разстояние между двата реда седалки, климатикът или наподобява самотен повей в 40-градусовата жега, или поддържа здравословна температура от 15 градуса. Тоалетна няма, а веднъж след като си пуснете седалката назад, тя си остава там.

13.17 ч.: Лелята до вас вече е преполовила разказа за бъбречните си камъни и цистита на щерка й, на задните седалки се вихри див купон – волумето на лаптопа на MAX на Джена, мастика в пластмасови чашки, дори луканка. Идилията се допълва от рев на пеленаче. 

Горе-долу така изглежда автобусът ви

Горе-долу така изглежда автобусът ви

14.30 ч.: На опашката пред ГКПП Калотина сте. Очаква ви +/- 3 часа чакане и много неизвестни. Може митничарите да са пияни и весели и да ви пуснат бързичко, може обаче да са настроени шуробаджаначески и да си искат да позахлебят и те – т.е. ще трябва да се простите я с някоя пита кашкавал, я с някое друго евро.

19.16 ч.: Вече пътувате из Сърбия. „Ми то тука като у нас, ма!“ коментират някои от по-прозорливите ви спътници. Батерията на лаптопа от задната седалка е учудващо издържлива, та можете всички да се насладите на тематичен саундтрак от Цеца Величкович. Някой разлива бутилка ракия, без да иска, докато си рови в багажа. Научавате се да цените малките радости в живота – поне никой не се опитва да замаскира миризмата на джибри, като разлее отгоре мускалче розово масло.

23.46 ч.: На мистичната сръбско-унгарска граница сте вече около час, а така като гледате, ще си отнесете цяла вечност. Шофьорите на автобуса са купили по няколко стека сръбски цигари и са ги раздали на пътниците, за да може всеки да пренесе по позволените 2 кутии в личния си багаж. Непрекъснато слушате от всички страни как това е най-гадната граница и как унгарските митничари много се заяждат, мразят българи и като цяло не са стока хора.

00.51 ч.: При проверка на багажното отделение на автобуса митничарите откриват хладилник, чийто собственик е неизвестен. Започва се 10-минутно разпитване и претърсване, докато накрая един от пътниците си „спомня“, че „ейййй, май че е моят, да“. Случката ви гарантира още поне половин час разправии, докато отчаяният собственик на бяла техника за дома се опитва да се разбере с гранична полиция на унгарски, който говори колкото Христо Стоичков немски („айнс-цу-цвай-цу-драй-цу-дрън“).

zoya

Зойчето?!?

6.00 ч.: Нейде из Чехия сте, батерията на лаптопа най-после е предала Богу дух, бебето, след като са му сменили памперса в автобуса в движение под носа ви, най-после спи сладко, отпуснали сте се назад в седалката си и почти успявате да се унесете в дрямка, когато изведнъж ТРЯЯЯЯССССС. Фазан се удря в предното стъкло на автобуса и го пропуква. Започва се отново навъртане на номера – „Зойчето“ не вдига, на „Пешо Кьоравия“ му е изключен телефонът. Най-после шофьорите успяват да се свържат с „Ицака“ и да му обяснят ситуацията. Той от своя страна ги успокоява – ей сега ще се свърже с „Надето“ и ще оправят проблема – ще пратят втори автобус, ама ще трябва да се почака.

10.57 ч.: Спасителният автобус най-после е при вас. Пристигате в Прага с близо 5 часа закъснение. Качващите се пътници ви кълнат с нарицателни, които не сте и подозирали, че съществуват в българския език. Разбира се, никой не си е направил труда да предупреди хората за закъснението на автобуса, а няма и как – транспортните фирми от този род са все още в аналоговата ера и единственият списък с пътници, с който разполагат, е залепен с изолирбанд на вратата на автобуса при шофьора – без телефони, имейли или каквито и да било други контакти.

germany-flag PARODY 15.21 ч.: Акустирате в Дрезден. Тук трябва да се качат още четирима нещастни пътници, но само двама от тях са налице на гарата. Шофьорът слиза и започва да разпитва всеки срещнат човек дали не е случайно някой от липсващите. Разбира се, комуникацията е на високо академично ниво: „България за Берлин?“, „Wie bitte? Ich habe Sie nicht verstanden?“, „А-а-а-а Булгария – Берлин, Булгария – Берлин???“. След като не намирате пътниците, шофьорът пали и тръгва да излиза от автогарата. Докато чакате на светофара, забелязвате две миниатюрни фигурки в далечината, които ви махат и търчат към вас с куфари. Изчаквате ги да се качат в автобуса на кръстовището,  докато останалите участници в движението ви бибиткат, защото ги затапвате.

17.38 ч.: Лайпциг. Остават ви само два часа до Берлин, автобусът се е поизпразнил и можете да се опънете на две седалки, въздухът пък не е толкова спаружен като досега. Лъжливото чувство на безгранично блаженство започва да полазва по върха на космите на ръцете ви. В този момент чувате как шофьорите на автобуса започват да се тюхкат и вайкат, да се смеят горчиво и да псуват. Всеки от тях има личен жетон, който чекира преди да започне курса, а след 4 часа каране автоматично му се отбелязва, че трябва да почине и системата не допуска автобуса да запали със същия жетон – трябва другият шофьор да чекира своя. Оказва се, че при смяната на автобусите е станало объркване и така са карали, че в момента жетоните и на двамата са блокирани – системата не ви допуска да потеглите преди шофьорите да са получили необходимата си почивка.

sistine-chapel-trollling20. 43 ч.:  В Берлин сте. Не можете да повярвате. Търкате си очите, целувате земята на централната автогара при слизане. Обещавате си никога повече да не си причинявате подобно нещо. Господ решава за последно да се изгаври с вас и нелепите ви надежди – пуска едновременно най-силния порой от месеци насам в града, а Deutsche Bahn стачкува и няма S-Bahn, с който да се приберете до вас в следващите 45 минути. Обещавате си да си татуирате „КАРЪК“ на челото.

Кали

Прочетете още от Германия за напреднали.

ПС: Хиляди благодарности на всички от Групата за помощ при кандидатстване, които помогнаха за съставянето на този пътепис, като допринесоха със собствени колоритни истории.

Advertisements

3 thoughts on “Германия за напреднали: България – Германия с автобус

  1. Много ми е неприятно, че прочитайки полезния иначе материал, се сблъсках с много правописни (не компютърни грешки от рода на тея, а не тези…). Жалко е, че не познавате правилата в за правопис и правоговор на родния си български език. С болезнен привкус и горчивина: читателка.

  2. Аз пък пътувах до Регенсбург и почти не усетих кога пристигнахме. Някъде в Унгария заспах и се събудих преди Регенсбург към 8 часа сутринта. Почивките бяха нормални и митниците минахме доста бързо, може би защото не бяха празници и нямаше голям трафик.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s