Както в живота, така и в аудиторията ще срещаш все същите хора. Тук ще научиш, на кои стереотипи най-често ще се натъкваш докато си на лекции и, да се надяваме, – до кого да (не) сядаш през следващия семестър.

Старателно записващият

Старателно записващият се разпознава по любимия му аксесоар – дебелата папка със записки и копия. Той е от онези, които с трясък заемат мястото си на чина в началото на лекцията. Не се изкушавай да седнеш до него. Това всъщност е невъзможно, тъй като съседният чин е вечно окупиран от колекцията му цветни химикали. Освен това, при писане ще те ръчка с лакът до посиняване. Ако ти се прииска да си поприказвате, чукаш на грешната врата. Комуникацията с този индивид се ограничава до: ,,Какво пише там?” или ,,Ще ми услужиш ли с острилката си?”. Старателно записващият е винаги готов да помогне на преподавателя. Той скача, когато има технически проблем, когато проекторът отново не работи или когато липсва Mac-Adapter. 

Чак към края на семестъра старателно записващият изведнъж се радва на голяма популярност. Тогава седянката му носи кафе, за да измъкне записките му за следващия изпит. 

Вечният критик

С него има да се разправя доцентът. Вечният критик поляризира своите колеги: те са или раздразнени, че пак заради него нищо не върви, или очакват с нетърпение горещите дискусии, които ще подхване с професора. Естествено, вечният критик е умен и активно се подготвя за лекции, за да има с какво да затапи доцента. От друга страна може да бъде изтощителен със своето нахалство. Той проверява всяка теза, наясно е с последните научни проучвания, в своето упорство скача от тема в тема и е способен да донесе вода от сто кладенеца. 

Ако вечният критик отсъства, то е със сигурност, защото не е успял да изчете всички нужни му материали или просто предната вечер се е разцепил с другарчетата си философи. 

Кафеджията

Кафеджията е стадово животно, неизменно въоръжено с термос кафе. Кафеджиите образуват седенки, членовете на които нямат ни най-малка представа на какъв материал се намирате в момента. Но това е без значение. Кафе-седянката използва лекциите не толкова за учене, колкото за социализиране: в аудиторията се правят планове за вечерта, обсъждат се новите флиртове и се злорадства за облеклото на доцента. 

Не рядко по време на лекции кафеджиите биват смъмрени – и не само от доцента. Който иска да следи лекцията, по-добре трябва да седне в другия край на аудиторията.  Лекият вариант на кафе-седянката поне пренасочва комуникацията си към What’sApp. 

Чак в последните часове преди изпита в редиците на кафеджиите става тихо – цари шоково вцепенение. Тогава бавно осъзнават, колко много работа ги чака. 

Хаотичният дразнител

Кой закъснява? Хаотичният дразнител, разбира се. Като по часовник – най-рано четвърт час след началото на лекцията вратата се отваря и вместо безшумно да седне някъде в края на залата, дразнителят си пробива път до центъра на залата, събаря якетата и химикалите на колегите си, и всичко това, за да може накрая весело да поздрави приятеля си на средната редица,  и да му разкаже защо и днес е закъснял. 

Хаотичният дразнител е онзи, на когото все му се разлива термосът с кафе, за голямо съжаление на състудентите му от предния ред. На всичкото отгоре по средата на реферата ще звънне и смартфонът на дразнителя – с някоя доста лейм мелодия. Да, всички му се нервят – но само на лекции.

На семестриалното парти дразнителят танцува в центъра и всички го намират за готин, шматката е просто сладък. 

Уж присъстващият отсъстващ

Присъстващият отсъстващ е шампионът на клишетата на лекции. Той винаги е в списъка с присъстващите, досега обаче не е стъпвал в аудиторията. Той е супер организиран, що се отнася до това, да кара приятели редовно да го записват на семинари. Колко практично – те всички владеят подписа му до съвършенство. В това време той има нещо по-важно за правене: ходи на работа, почива си на семестър в чужбина в Сан Себастиан или просто си отспива. 

Въпреки всичко, доцентът си е изградил позитивна представа за него – все пак присъстващият отсъстващ никога не се е проявявал в лоша светлина. И до днес си остава загадка, как на края на семестъра  той успява да цъфне на време за изпита и даже да изкара хубава оценка. Кой знае, може да си има и свой собствен Ghostwriter… 

Преводач: Йоана Иванова

Оригиналната статия на немски можете да прочетете тук.

Вижте още: “ЗА” и “ПРОТИВ” университетските ранкинги