„Против“ университетските ранкинги

картинка за статияИма ли смисъл от университетските класации? Веднъж годишно ZEIT публикува новата класация на Центъра по развитие на висшето образование (CHE) като част от ръководството за кандидат-студенти на списанието. Сега обаче германското дружество по социология препоръчва на немските университети да не участват повече в ранглистата. Социологът Стефан Лесених обяснява защо:

Един от социално-политическите принципи на настоящето се нарича конкуренция. Дори и в публичния сектор, в който сеCompetition предлагат различни стоки и услуги, този принцип е набрал все по-голямо значение през последните години. Една от двигателните сили на конкуренцията в образованието е редовното публикуване на класации на университетите от Центъра по развитие на висшето образование (CHE) в списание ZEIT или в ръководството му за кандидат-студенти, което често привлича общественото внимание. Ето защо Немското дружество по социология (DGS) препоръча на немските университети да не участват повече в създаването на ранглистата.

Според DGS класацията на CHE не изпълнява основната си задача (да помага на кандидат-студенти при избора им на университет и специалност). Основните причини са две: от една страна, не са взети предвид при образуване на оценката съществени фактори за качеството на обучението като отношението на учителите към акцентите на следването и усилията им да свържат теория и практика, както и оперативността на изпитните служби. От друга страна, използваните анкети за създаване на класацията притежават редица методически слабости като например необяснимия подбор на анкетираните.

В резултат на това се правят подвеждащи твърдения относно предполагаемото качество на социологическото образование, при което сложни социални структури се привеждат под общ знаменател. Три пункта от опростената светофарна система на ръководството са необходими на кандидат-студентите, за да направят своя избор – зелено, жълто, синьо и решението е взето.

Като ориентир за колебаещите се студенти

Социологията не иска повече да участва в проучвания, които трябва да отрече от професионални съображения, и за които е съмнителна ролята им като ориентир за кандидат-студентите. За професионалните общества също натежава един научно-политически аргумент: Докато кандидат-студентите отчаяно търсят надеждни насоки в класацията на CHE, като помощ в избора им на университет се откриват истинските адресати в образователната политика на ниво университетска администрация и министерска бюрокрация. Какво би могло да бъде по-добра оферта за съответните заинтересовани страни от това да се приеме за чиста монета на пръв поглед прегледното раздаване на рангове – т.е. добри или лоши постижения избирателно да се спонсорират или санкционират.

На всеки, който е запознат с „натиска за постижения‘‘ в университетите, му е ясно за какво са полезни класациите. Който пък държи на инстинска система за оценяване на висшите училища, а не просто на описанието на следването, знае какво прави.

Класацията създава разликите в постиженията

От социологичека гледна точка трябва да се съмняваме в тази наивна нагласа. Все пак има много признаци за това, че класацията на CHE първо сама изгражда качествената разлика и с това разликата в постиженията, които се разкриват. Какво се разбира под „добро“ и „лошо“ образование, се разкрива в дългосрочен план чрез модулираните чрез класацията структурни решения на университетската политика и предпочитанията на студентите.

По форма и съдържание, както и по ясна и скрита логика, класирането на CHE се включва в настоящия режим наи го включва в образованието: всяка социална сфера е място на състезание за позиции, всяка институция – конкурент за оскъдните ресурси, всеки актьор – предавател и приемник на сигнали от пазара.

Задача на социологията е да наблюдава научно този режим на знание, а не да го възпроизвежда институционално. Това може да пречи на един или друг; по тази тема такава толкова дразнеща практика е…естествена, в тесния смисъл на думата.

Преводач: Мира Димова
Оригиналната статия на немски можете да прочетете тук.

Очаквайте втората част на статията: „За“ университетските ранкинги

Виж още: Как да намеря най-подходящата специалност?
Advertisements

3 thoughts on “„Против“ университетските ранкинги

  1. Pingback: Петте най-често срещани стереотипа във всяка лекция | Кандидатстване в Германия и Австрия

  2. Pingback: Георги Кехайов, Карлсруе и KIT | Кандидатстване в Германия и Австрия

  3. Pingback: Милян Евлогиев и Роси Каралийска, TUM-BWL в TU München | Кандидатстване в Германия и Австрия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s