Моето следване, моят живот: Знание

studenten_campus_739Да четеш, да пътуваш, да обичаш – всеки от нас би искал да има достатъчно време за тези занимания поотделно, за всички взети заедно, та и за още. Но това как се вписва в планираното време за следване? В следващите редове (и в двете продължения на тази статия) ще се опитаме да ви покажем, че противно на очакванията ви действително бихте могли да комбинирате заниманията си успешно с учението, стига да не забравяте, че не трябва да взимате всичко твърде насериозно.

Колкото и да е амбициран и колкото и силно да се вълнува от това, което учи и и да гори от ентусиазъм, всеки студент със сигурност се запитал поне веднъж със свито сърце: Какво правя всъщност тук? Този признак на колебание и неувереност обикновено се прокрадва в съзнанието по време на някоя безкрайна лекция, ползата от която неуспешно се опитваш да откриеш през целия семестър, или най-късно, когато няколко седмици преди сесията си събуждаш над купища безполезни записки, които трябва да бъдат наизустени. За съжаление обаче, издебне ли те веднъж, сянката на това съмнение те навестява редовно и при всеки поглед към препълнената с лекции и програма, предвиждаща едва няколко часа сън на денонощие и изключваща всяка надежда за свободно време. „Какво правя аз тук?!”

Да, много студенти вече са се сблъскали с подобни размисли, а за всички останали това предстои. Въпросът обаче сам по себе си не е проблем, проблемът е в това, че никой не може да го отговори вместо теб. Много хора смятат, че знаят как да структурират правилно следването си. Но както обикновено става, това, което е отлична идея за едни, за други е немислимо. Университетите например обикновено предлагат примерни схеми, обясняващи на новопостъпилите в каква поредност да полагат изпитите си, за да са сигурни, че всеки семестър ще им донесе нужното количество кредити и че ще могат да завършат за минималното предвидено време. За сметка на това обаче, много доценти посрещат студентите си в първите лекции с обяснението, че който наистина се интересува от специалността си и иска не просто да учи наизуст, а да я разбира наистина, трябва да инвестира много време.42dc1056c8d898871a9d37cb274dd160

Мнението на специалистите по човешки ресурси в големите фирми не е по-различно. Според тях студентите се нуждаят от тънка червена линия, която да следват през цялото си обучение и която, противно на популярното мнение, включва не само подходящите специализации и стажове, а и подходящите хобита. Затова и много от тях недоволстват, че все повече кандидати стигат до тях със сухи, идентични автобиографии, които не казват нищо за личността им. Обяснението – концентрирани върху следването си, студентите имат все по-малко време, което да посветят на себе си и талантите, които ги отличават от другите, а и което да използват за трупане и на житейски опит.

Затова може би не би било зле самите университети да се обърнат честно към новопостъпилите и вместо да им предлагат примерни учебни планове да ги посрещнат с думите: „Освободете се от чуждите очаквания към вас и се запитайте какво вие искате да постигнете в обучението си, а след това – просто го направете”.

За да докажем, че е възможно въпреки трудностите да си извоювате няколко свободни часа за себе си по време на бакалавъра, ще ви представим няколко няколко истории на колеги, с надеждата да ви вдъхновят.

Ако твоята цел е да разбираш повече

25-годишната Лина споделя, че още от самото начало е знаела, че нейният бакалавър по науки за културата и философия ще се проточи повече от минималните шест семестъра. Допълнителното време й е било нужно както за да чете повече от изисквания минимум, трупайки знание за предметите, които я интересуват, както и за да разбере кои точно са те.  Затова и тя не съжалява, че се е дипломирала от берлинския университет „Хумболт” чак в деветия си семестър. Лина допълва, че решението й е било посрещнато с разбиране от доцентите й, което обаче зависи не само от отделните личности, но и от техните права и задължения според административната уредба на съответното учебно заведение.

Както много други неща, позицията на университетите по темата е регламентирана различно в законодателството на съответните провинции. Така например в Берлин Лина се е нуждаела от подписа на консултанта по студентски въпроси, в Хамбург пък студентите трябва да проведат психологически консултации, а в Тюринген – да заплатят по 500 евро за всеки нов семестър ако следването им се проточи повече от пет години. 

BAFOEG-und-Studenten_BerMorgenpostНе изпускайте от очи финансите си

Ако не работите и не разчитате на финансовата подкрепа на родителите си, а на стипендия или Bafög, не бива да забравяте, че с края на редовното време за следване вашият Bafög също спира. Това може да се избегне само, ако човек докаже наличието на обстоятелства, затрудняващи следването, като например бременност, заболяване или смърт на родител. Взимането на свободен семестър (Urlaubssemester) също не помага финансово, защото води до пауза в изплащането на сумите по Bafög, а в случай, че имате краткосрочна нужда от средства, можете да се възползвате и от заемите за обучаващи се, предлагани от KfW-Bank и достигащи до максимум 7200 евро.

Поглеждайки назад, днес Лина казва, че изобщо не съжалява за прекараното допълнително време в бакалавъра и пояснява, че благодарение на това е успяла да открие какво наистина я вълнува и е избрала да продължи образованието си с магистратура по философия.

Очаквайте и следващите части на Моето следване, моят живот: за Пътуванията и Любовта.

Преводач: Свилена Керемянова

Оригиналната статия на немски можете да прочетете тук.

Advertisements

15 thoughts on “Моето следване, моят живот: Знание

  1. Pingback: Моето следване, моят живот: Пътуване |

  2. Pingback: Моето следване, моят живот: Любов |

  3. Pingback: Готови ли сте за следване в Германия? | Кандидатстване в Германия и Австрия

  4. Pingback: „Против“ университетските ранкинги | Кандидатстване в Германия и Австрия

  5. Pingback: Да следваш за инженер: много работа, но добри шансове за професионално развитие | Кандидатстване в Германия и Австрия

  6. Pingback: Практика? Не, благодаря! 8 аргумента за странична работа по специалността | Кандидатстване в Германия и Австрия

  7. Pingback: Да се научиш да учиш (част 2) | Кандидатстване в Германия и Австрия

  8. Pingback: Илю Дяков, Аахен и RWTH Aachen | Кандидатстване в Германия и Австрия

  9. Pingback: Наръчник със съвети за студенти в първи семестър (част 1) | Кандидатстване в Германия и Австрия

  10. Pingback: Триезично следване в Южен Тирол | Кандидатстване в Германия и Австрия

  11. Pingback: Да остана или да замина? | Кандидатстване в Германия и Австрия

  12. Pingback: Как да учим правилно? | Кандидатстване в Германия и Австрия

  13. Pingback: Hochschulsport – спорт по време на следването | Кандидатстване в Германия и Австрия

  14. Pingback: Кореистика в Берлин, Габриела Колева | Кандидатстване в Германия и Австрия

  15. Pingback: Кореистика в Берлин | Кандидатстване в Германия и Австрия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s