Тонерът в офиса свърши точно след изпринтирането на последната табелка с надпис “Wirtschaftsinformatik”. Добре че поне предния ден в най-големия порой успях да замъкна материалите от австрийското и немското посолство и от сп. “Образование”, та да не го мисля сега. Със  (Супер-)Мила от “Тук-Там” вече си звъним през 10 минути, за да си напомним я за бидоните от Трансформатори, я за да докоординираме комуникацията с Автентично, или пък за да променим програмата в последния момент, защото Сашо от betahaus е болен и не може да презентира пред посетителите на “Вечер на висшето образование в Германия и Австрия”. Мдам, да организираш безплатно събитие за 120-150 човека с точно нулев бюджет изисква доста мускули, желание, нерви и познанства.

Сега трябва да ви разкажа накратко за това как е протекло събитието, кое е било добре, кое не чак толкова, после да благодаря на всички присъствали и да ви поканя на следващото ни мероприятие. Обаче хич не съм сигурна, че от позицията на организатор мога да дам каквато и да било адекватна оценка. Помня само, че в момента, в който оставих микрофона и обявих, че започва нетуъркинг частта, в която всички могат да разговарят с нашите ментори, около мен вече се беше образувало кръгче от хора, които ме питаха за стипендии, живота в Берлин, общежитията, матурите в лайстунг, моята специалност и това как могат да станат публицисти. Не помня откога не съм говорила 2 часа без да спра, устата ми пресъхна, но нямахме вода – отбелязвам си го за следващия път.

Когато гората от хора около мен се поразреди, успях да разговарям и с много от останалите ментори. Които поне по мои впечатления до един бяха супер свежи и мотивиращи и страшно много им благодаря, че успяха да отделят от времето си и напълно ДОБРОВОЛНО да разкажат на кандидатстващите от първа ръка за опита си в чужбина. И те бяха поизморени след разговорите, но все толкова надъхани да помагат и положителни. И всички сме категорични, че кандидатстващите (и техните майки) бяха културни при задването на въпросите си, изчакваха се, някои дори ни говориха на “Вие”, което беше супер симпатично. 

Така че сигурният извод за мен след вечерта на 17-ти април е, че определено има интерес и нужда от подобни инициативи. И ще направим всичко възможно да организираме повече офлайн събития – явно е нещо смислено. Много благодарим за положителните пожелания за успех, които сте написали във фийдбека анкетата ни. А още повече благодарим на тези от вас, които са отделили от времето си, за да дадат конструктивна критика и предложения за подобрение – много от тях наистина са приложими и ще се опитаме да ги използваме следващия път. Да, и на нас ни се искаше да има ментори с психология, фармация и стоматология, както и повече ментори с медицина. Но сами се досещате, че не може да има представители на всичко и че студентите са си в България по различно време и в конкретния случай просто не намерихме хора с тези специалности, които в момента да са си вкъщи. Да, щеше да бъде добре да имаме по-голяма зала и пространство, така че разговорите с менторите да са по-спокойни. Обаче за такава зала ни трябва финансиране, което нямаме – betahaus ни приютиха на 17-ти напълно безвъзмездно! 

Въпреки че като цяло фийдбекът е положителен, има и един-двама души, чиито големи очаквания не сме успели да оправдаем. Заглавието на публикацията е към тях. Това е мотото на екипа на Destructive Creation, които стоят зад изрисуването на паметника на Съветската армия “В крак с времето”. То не цели заяждане, а е предизвикателство – предизвикваме ви да се свържете с нас и да ни помогнете при организирането на следващото подобно мероприятие 🙂 Challenge accepted? 

Кали (& Таня, която не присъства, но бдя осторожно над цялостната организация)

ПП: Много специални благодарности на Пирина, Съф и Баяр за страхотните снимки от вечерта!