Преди да замина за Германия…

3348307329_2131c32250Края на февруари / началото на март разбрах, че съм приета в Дюселдорф. Нещата, които трябваше да направя в рамките на по-малко от месец, бяха адски много. В следващите редове ще може да разберете през какво преминах преди да замина за Германия.

Датата на заминаване вече наближаваше и нещата, които трябваше да направя в рамките на две седмица, бяха: да преведа такса за университета, да изпратя по пощата езиков сертификат, някаква бележка, с която доказвам, че се отказвам от тяхна осигуровка и съм осигурена в България  трябваше да водя непрекъснати “преговори“ по имейл с жената, която се занимава с общежията, и междувременно бях станала много “гъста“ с още една жена от университета, с която общо взето всеки ден си пишехме имейли, заради проблема със забавянето на документа ми.

Общо взето имах напрегнато ежедневие, всеки ден като се събуждах, противно на навика на повечето хора в днешно време, първо си проверявах имейла, после Фейсбук и чак тогава влизах в банята да си мия зъбите и лицето.

Започвам по ред – когато отидох в банката, за да изпратя таксата, ми казаха, че не е възможно на този ден да преведат парите, тъй като не съм им дала Swift Code и IBAN. Някой ще си кажат, как може да не съм знаела, но ако трябва да бъда честна, дотогава не бях влизала в банка и не бях използвала услугите й. Този ден го писах изгубен, не можех да свърша работа, защото отново нещо ново за мен – банките работят до 16.00ч., което значи, че аз не съм мога да се прибера обратно, да взема нужните данни и пак да се върна. Най-рано на другия ден можех да получа и информация по имейл от университета. Така и стана, жената, много любезно ми даде линк към някаква страница, на която обаче липсваше моята информация, която така спешно ми трябваше. Отначало си помислих, че аз нещо не съм видяла както трябва, все пак, по-вероятно е аз да бъркам нещо, отколкото тя. След десетото преглеждане на страницата, бях сигурна, че това, което търся, няма да го намеря тук. В крайна сметка се разбрахме и след като имах това, което желаех, се запътих направо към банката, Done, done and done. Парите ми пътуваха към Германия. Сложих “check“ на първата си задача.bank

Беше време за втория куест – а именно пращането на документите за записване. Това ми се стори, може би, най-простата задача, защото вече имах всичко необходимо, НО НЕ. След разточителни разговори с хора, преминали по моя път неотдавна, аз все още не бях наясно какъв е точно този документ за осигуровката, някои казваха „иди в общината“, други „иди в НОИ“. И така, един ден аз се отправих, заедно с баща ми, който ми беше само морална подкрепа и шофьор, към НОИ. След продължително чакане влезнах в кабинета на една изключително сърдита лелка. Обясних й в какво положение съм, какво ми трябва, тя си поровичка нещо в компютъра и троснато ми каза, че не съм си плащала осигуровките от както съм завършила училище. Това толкова ме смути и ме изненада, че започнах да се смея, малко неуместно, като се замисля. Както и да е, показах и всичките ми квитанции  и се установи, че съм плащала тройни осигуровки, тъй като е станала някаква грешка и вместо като еднолично лице, са ме записали 7631948-looking-for-a-house-through-a-magnifying-glass--isolated-over-whiteкато фирма. Фирмата “ЕЛИ“ беше плащала по 100 лв. на месец, вместо по 16 лв. или нещо такова, и заради тази грешка служителката не можа да ми извади бележката, която ми трябваше и ме препрати към още една кисела лелка. Не си спомням какво стана тогава, мъгла ми е, само помня, че няколко минути по-късно държах бележката в ръцете си! Сега беше време да отидем до куриер, да изпратя документите и да сложа още един “check“ на to-do листата ми.

Третата ми задача беше да си намеря дом. За целта бях започнала подговката по намирането му, може би месец по-рано, без да знам дали ще бъда приета именно в Дюселдорф. Тези от вас, които не са имали честа да се занимават с търсене и кандидатстване за общежития, вероятно не са наясно, че това става само онлайн. За да се подсигуря от тогава, аз кандидатствах за общежитие не само в Дюселдорф, но и в трите града, които бях посочила при кандидатстването си.

Като всеки човек, който не е роден научен и аз не знаех какво точно представлява на практика немското общежитие. Накратко казано, може да кандидатстваш само един път са жилище, тъй като системата не ти позволява с един и същ имейл да кандидатстваш повече. Но ние винаги можем да надхитрим системата и да увеличим шансовете си да получим дом, като кандидатстваме с няколко различни имейла – в моя случай 5. Но това не е гаранция, че всеки, който си направи толкова имейли ще получи място. Нужни са упоритост, търпение и …нахалство. В продължение на един месец нямах отговор на нито един от 5-те имейла и след като видях, че с упоритост и търпение не става, реших да пробвам с нахалство. Взех имейла от страницата в интернет на общежитията и открих още една “приятелка“. С нея си писахме отново всеки ден, като най-накрая получих това, което НЕ ЖЕЛАЯ.

Лелката с име Faber-Hilgers ми съобщи лошата новина, че тъй като не съм си отговорила на офертата, която ми е дала за това общежитие, то вече не е свободно. Това не беше възможно, бях проверявала всичките си имейли по няколко пъти на ден, нямах никакво предложение или дори имейл от тях. И досега не разбрах какво беше станало. Хората казват “Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне.“ Аз бях една от късметлийките, на които желанието им не се сбъдна, защото както отново казват, “хората плачат повече от сбъднати мечти, отколкото от несбъднати“, въпреки че в моя случай  “мечта“  е доста преувеличено. Вместо единична стая със собствена баня, тоалетна и кухня, аз щях да деля „интимността“ си с още един човек. Heinrich-Heine-Universität

На практика всичко беше готово, единственото нещо, което не зависеше от мен, беше пристигането на Semesterticket-a. Чакането ме убиваше, това, че не знаех какво става, също. Всеки ден с очакване слизах до пощата и с разочарование се качвах обратно. Накрая нетърпението ми взе превес и аз отново се възползвах от функциите на yahoo.com. Страхът и нежеланието ми за комуникация с немци вече се бяха изпарили, спомням си в началото колко ме беше срам да им пиша, как по десет пъти проверявах дали не съм сбъркала нещо, как ми се появяха пеперуди в корема, преди да натисна “Send“. Вече не беше останала и капка от това притеснение, вече бях мастър по писане на имейли, макар и с неточни изрази и може би няколко граматически грешки.

Чувствах се самоуверена при интернет комуникацията с немци, защото бях тренирана, не че някой ме беше научил, било то в училище или на курсове.. сама се научих да преодолявам страха от нещо, което не е заплаха за мен. 

 Елица Иванова

Оригиналната статия можете да прочетете на http://ellithecaterpillar.blogspot.de

Вижте още: Кандидатстване с немска диплома; Кандидатстванe с DAF или DSD; Кандидатстване в чужбина с фирма-посредник

Advertisements

5 thoughts on “Преди да замина за Германия…

  1. Pingback: Свободни стаи! (част 1) | Кандидатстване в Германия и Австрия

  2. Pingback: Германия за напреднали: Deutsch macht spaß | Кандидатстване в Германия и Австрия

  3. Pingback: Първи стъпки в новия град | Кандидатстване в Германия и Австрия

  4. Здравейте,

    Казвам се Симеон и ще следвам в Германия. Искам да попитам от къде мога да взема по-евтини самолетни билети до Бохум и в какъв период от време трябва да го резервирам?

  5. Здравейте,

    Казвам се Симеон и ще следвам в Германия. Искам да попитам от къде мога да взема по-евтини самолетни билети до Бохум и в какъв период от време трябва да ги резервирам?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s