Божана Сотирова, Архитектура в Мюнхен

В 12-ти клас, на подготвителните курсове по математика за кандидатстване в УАСГ, разговарях с едно момче, което също искаше да кандидатства архитектура. Тогава той ми обясняваше, че за него архитектурата е най-висшата форма на философия. А пък на мен изказването му ми се стори със завидна доза превъзнесеност.

Архитектурата като изкуство и най-висша форма на философия

Няколко години по-късно, семестър преди да завърша същата тази специалност, започва да ми става ясно какво е имал предвид. Архитектурата е много повече от разучаването на няколко програми за чертане. Да, архитектурата е философия. Една добре проектирана сграда е не просто решението на конкретна задача – тя трябва да може да се вписва в характера на конкретното място, да отговаря на духа на времето и обществото (а защо не и да върви с крачка напред), да служи на хората, които ще я обитават, и същевременно да носи и частица от индивидуалността на проектиралия я архитект.

Кандидатстване

Освен стандартните удостоверения и мотивационно писмо, за кандидатстването се изисква и кратко портфолио със собствени рисунки. Определен процент от кандидатите се допускат само на базата на отлични оценки и изпратеното портфолио, по-голямата част минават обаче и през допълнително интервю. Доколкото знам от колеги, на интервюто задават въпроси за любим архитект или сграда, също така трябва и да се скицират предмети от ежедневието, например електроуреди, кола, колело.

Структура на следването

От 2009/2010 г. следването е разделено на бакалавър (4 години, третата от които е задължително в университет в чужбина) и магистър (2 години).

Тъй като аз все още уча по старата система – с Grund- и Hauptstudium, не съм запозната в подробности с новото разделение. Но най-общо може да се каже, че през първите 2 години всички предмети са задължителни, чак в четвъртата бакалавърска година (след едната година в чужбина), може да се избира между няколко предмета за покриването на определени кредити. В магистърската програма свободата логично е още по-голяма, всички предмети са разделени в 3 области и трябва да се избере една, в която да се специализира – конструкция, дизайн или градоустройство. Това определя и областта, в която ще бъде магистърската работа.

Темата за магистърската (съответно дипломна) работа е еднаква за всички студенти, които специализират в дадената област. Времето е 3 месеца, като за това време трябва да се разработи идеен проект по конкретната тема (проектиране на обществена сграда или градоустройствен план). Разрешена е само една корекция със задаващия темата професор.

Къде изчезна свободното време?

Ежедневието в следването

Ако човек се захваща с архитектура, е добре да знае, че особено първите години оставащото свободно време ще бъде клонящо към нула. Като цяло в тази специалност акцентът пада не толкова върху изпитите, от които има няколко тежки само през първите няколко семестъра, колкото върху проектите. Дните (и отчасти нощите) преди междинните и финалните презентации обикновено се прекарват в университета. Има зали за работещите по всеки проект, които са отворени (и ползвани:) денонощно. Хладилниците, кани за варене на вода, дивани и т.н. първоначално са странна гледка, но в течение на семестъра се оказват много практични.

Отделно има и компютърна зала, на компютрите в която са инсталирани всички основни програми за чертане, визуализация, лейаут. В залата (също отворена денонощно), има принтери и плотери за принтиране/изчертаването на проектите. До компютърната зала има работилница, където след изкаран курс могат да се ползват най-различни уреди за строене на макети – лазер, фреза, различни уреди за рязане и шлайфане на дърво.

Разходи

За съжаление разходите за един архитектурен семестър далеч не се изчерпват с плащането на семестриалната такса. В зависимост от конкретния проект и съответните изисквания на катедрата, разходите по материали за макетите и по изчертаването на плановете могат да стигнат и до 300-400 евро на семестър. Например, един план А0 струва 12€, 16 минути ползване на лазера 2€ (за един неголям макет са необходими около 1-2 часа ползване на лазера), към това се прибавят и самите материали (картон, дърво, плексиглас, лепила, бои, декорация).

За кого е подходящо това следване?

Човек трябва да е зареден преди всичко с много търпение. Да обича да развива идеите си, да е убеден в тях, да му доставя удоволствие да ги представи и да убеждава и другите в тях. Трябва да обича да изпипва всичко до последния детайл. Трябва да е готов да понася и критика, на моменти и субективна, както и да приеме факта, че не винаги инвестираното време ще води до непосредствен резултат.

Вижте още: Впечатления на студенти по архитектура; Така протече следването при мен (студентите разказват); Финансиране на следването

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s