Единственото толкова лошо нещо, като това да нямаш избор, е да имаш прекалено голям избор…

В днешно време навършването на пълнолетие е възраст, която носи със себе си не само свобода и безгрижен живот, лишен от родителски ограничения, а също така и отговорността да избереш в коя посока да насочиш живота си. Много от нас си представят студентския живот като низ от безкрайни партита и безпаметни нощи и в действителност тези очаквания не са далеч от истината. Обаче има и една друга страна на нещата, която включва безкрайната борба с будилника, който те кара да ставаш рано за лекции, и онова „казармено” време, наречено сесия, когато родителските заплахи, че твоето безхаберие ще те доведе единствено до това да продаваш чорапи на пазара, не ти се струват толкова лошо стечение на обстоятелствата.

„Единственото толкова лошо нещо, като това да нямаш избор, е да имаш прекалено много избор.”

Отговорността да избереш в коя посока да насочиш живота си

Истината е, че основното изпитание за един студент стои пред него още преди дори да е стъпил в университета. Глобализацията, развитието на комуникационните технологии и достъпността на обкръжаващия ни свят спомагат за все по-честия избор на младите хора да продължат следването си в чужбина. Смята се, че чуждестранните университети предлагат по-добра база за работа, не само теоритична, но и практическа ориентация, а и възможност за по-нататъшна успешна реализация. Въпросът е, че с разпространението на тази практика и увеличаването на масата студенти, се множи и броят на специалностите, които предлагат университетите, а както един мой близък човек е казал, Логично е, че с увеличаване на избора, се увеличава и отговорността, а човек се изправя пред все по-голямото затруднение да избере правилната за него специалност, която да го тласне към момента, в който след години гордо ще може да казва, че през живота си не е имал нито един работен ден, защото си е има работа, която върши с най-голямо удоволствие. За някои това е незначителна занимавка – нали че ще учиш в чужбина, оттам нататък какво те интересува точно каква сфера – всички казват, че там са парите, макар че не ходиш на лекции и се оплакваш от огромното количество материал за изпита два дена преди него. Но за други, много от които представители на зодия Везни, това е непосилен избор, като въпроса кой точно вид шоколад „Lind” да си купиш, тъй като са толкова много и всичките са уникално вкусни.

Повечето от нас минават през безкрайни материали с подробни описания на всяка една от специалностите, ровения в интернет, четене на отзиви по форуми и аха да си избереш нещо, което изглежда хем интересно, хем перспективно, все се намира някой напреднал студент, който да те уведоми, че нещата изобщо не са такива, каквито ти се струват и той на твое място не би записал никога точно това. А може би и отиваш на кафе и сервитьорът, който е много сериозно и работливо момче, споделя, че преди години е завършил в това поприще и някак не е успял да си намери работа, но е доволен, защото бакшишите в момента поне са добри. В този момент на теб ти иде да запишеш първото нещо, което ти хрумне, докато подсъзнателно псуваш всичко живо, и добрата новина е, че реално не е проблем ако постъпиш точно така, по първосигнален начин.

Всеобщ мит, на който родители и ученици робуват, е че да си смениш специалността е безотговорна, необмислена, импулсивна и трудна постъпка. Истината е, че университетите на Запад даже насърчават подобен тип избор, тъй като е напълно вярно, че човек, тепърва навършил пълнолетие, правейки първите си бебешки стъпки в зрелия и сериозен живот, е напълно нормално да не е наясно точно в коя посока иска да поеме. Също така, казано по нашенски – „Опитът му е майката”. Затова чуждестранните висши учебни заведения предлагат безброй възможности за улесняване на цялата процедура.

Аз самата бях от тази маса хора, които след края на първия семестър бяха с ясното съзнание, че не са взели правилното решение навреме.

Завършвайки дванадесети клас, аз избрах да уча във Виена. Като възпитаник на Немската гимназия, общо взето изборите ми за образование в чужбина се свеждаха до две държави – Германия или Австрия. И тъй като от малка имам необясним неприязъм към немската култура, мястото беше ясно. Относно специалността, проблемът беше сериозен. От една страна, като повечето късни пубертети, мотото „YOLO – You only live once” определяше тогавашния ми начин на живот. Подробности като факта, че бъдещето ми се решава в момента, далеч не ми бяха на сърце, от друга страна седеше природата ми, която ме караше да премислям всяко действие по безброй пъти, а предоставената ми информация беше крайно недостатъчна.

В крайна сметка, следвайки примера на родителите ми, които и двамата са завършени прависти, реших да запиша да следвам право. Ако не друго, поне този тип специалност ти дава умения, които са успешно приложими във всяко едно поприще, а и кой не иска работата му да е свързана с това да си налага мнението напред-назад. В по-нататъшното ми обучение обаче разбрах, че идеята да наричам черното бяло, и то да го правя така, че хората около мен да ми вярват, изобщо не ме влече и не ми е в кръвта, както се казва. Мое мнение е, че правото е сериозна специалност, както медицината например, за която, ако човек не притежава вроден усет, е много трудно да го добие, така че да не остане на посредствено ниво. Затова стигнах до убеждението, че трябва да си сменя специалността и да започна всичко отначало. Повечето хора около мен бяха изключително притеснени, че изпускам един семестър и че правя ненужни промени. Но аз винаги съм следвала принципа, че ако човек не е доволен от нещо, трябва да го промени, и че няма смисъл да си даваш целия този зор, да учиш нещо, ако в крайна сметка то не ти доставя удоволствие, не буди любопитството ти и не те кара да си фантазираш как си най-добрият и как разказваш играта на всички останали.

Основната ми тревога беше процедурата, през която ще трябва да премина, за да запиша новата специалност. За мое голямо облекчение се оказа, че университетът във Виена е много благосклонен към такъв тип промени и аз далеч не бях първата, нито ще съм последната, която се нуждаеше от тези услуги. Не само, че имах възможност да кандидатствам летен семестър и по този начин да не изпускам цяла година, ами също така специален консултант ми обясни стъпка по стъпка какво трябва да направя. Изискванията бяха в общи линии да се отпиша от старата специалност, да се регистрирам в срок за новата и да представя студентската си книжка в университета. Толкова проста процедура, че даже и с махмурлук успях да я свърша. Друг много добър съвет, който получих, беше да посещавам лекциите от предишния семестър, за да добия по-добра представа за плана на обучение.

И така, без много зор, разправии и притеснения, успях да се прехвърля и да запиша политология, която специалност много повече ми приляга, мотивира ме и провокира разсъдливата част от мозъка ми. Естествено, има нещо атрактивно в безгрижието да учиш нещо, за което не ти пука, тъй като както Елин Пелин някога е казал: «Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.” И все пак, мазохистично, винаги съм предпочитала сърцето ми да има за какво да бие.

 

Лора Иванова

Advertisements

4 thoughts on “Единственото толкова лошо нещо, като това да нямаш избор, е да имаш прекалено голям избор…

  1. Pingback: Свободни стаи! (част 1) | Кандидатстване в Германия и Австрия

  2. Pingback: Андрей Грозданов, Фрайбург и Uni Freiburg | Кандидатстване в Германия и Австрия

  3. Pingback: Необичайни специалности и къде да ги намерим | Кандидатстване в Германия и Австрия

  4. Pingback: Малки съвети за студенти в Германия | Кандидатстване в Германия и Австрия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s