Наръчник за оцеляване за студенти в малък град

Една статия за позаспалото студентско градче срещу кипящия живот в големия град

Купони, приключения, шумотевица, дандания – така си предтавя всеки първокурсник студентския живот. Какво се случва обаче, ако новото ни местообитание наброява едва 30 хил души и кампусът на университета изглежда съвсем обезлюден. Необходимо ли е това да ви отклонява от избраната специалност?

От големия към малкия град

След като пристигна пощата от Лайпциг, Берлин и Дрезден, дойде ред и на утвърдителния отговор, който merseburg-sommer-729x408бях чакала толкова дълго.  Вече официално бях студентка по културна и медийна педагогика във Висшето учебно заведение в Мерзебург. Сърцето ми туптеше бързо, почувствах затопляне в стомаха, а радостните ми викове не оставиха съмнение: Това щеше да е новото ми местоживеене, от октомври 2013 щях да започна да уча в този град. Имаше само един проблем: Мерзебург, малко градче на Заале, недалече от Лайпциг и Хале, е обитаван от не повече от 30 хил. души. Казано накратко – това е краят на света. Continue Reading

15 ситуации, познати на всеки студент

  1. period-481478_1280 (1)Срокът за предаване на домашната ти работа е тази седмица, а все още не си започнал

Вече е време за задължителния извинителен e-mail до доцента: „Затънал съм в работа“, „Толкова интересни и приятни теми изникнаха, че не можах да се реша коя точно да проуча“, „затова искам да Ви помоля за една малка отсрочка от  14 дни“… след което се надяваш, че молбата ти ще бъде удволетворена. В противен случай се приготви да работиш 24 часови смени.
Continue Reading

Q&A – Преди, за и след учението в Германия

Препубликуваме статията от блога на Юруков, виж оригиналния текст тук.

Пиша това в отговор на Миглен във връзка със статията ми “Въпроси и отговори“:

“Аз съм много любопитен да знам много неща. Искам да разкажеш за обучението ти и целият процес през който мина за да стигнеш в Германия и да учиш там, също така искам да разкажеш и какво ти прави впечатление, да сравниш типичните германци с типичните българи и накрая да разкажеш как си представяш Юруков след 5 години и ако го направиш в един специален пост ще се чувствам поласкан.” 

Темата наистина е обширна. Започвал съм я много пъти и обикновено на маса с доста пиене и мезе на нея. Първите пъти като се връщах в България по почивките, често ми се случваше да ме питат: „Е, как е в Германия?“. Който и завърнал се от чужбина да питаш, все ще ти каже, че е невъзможно да се отговори. Обикновено казвам „Ами студено.“. Получавал съм и въпроси от типа „Забогатя ли?“.  Continue Reading

Студентският живот невинаги е парти

шхат.Преди да започна да следвам, винаги си мислех, че студентите имат лесен живот. Три месеца учене и работа и след това два месеца ваканция. Така ни представяха студентския живот бившите ученици от нашето училище, когато вече бяха минали първите два семестъра от обучението им. Не се говореше за учене или за изпити. А когато се стигаше до тази тема за разговор, тогава се разказваше колко са готини общежитията, как всяка вечер има парти и че така или иначе и да пропуснеш лекция поради успиване, не е проблем, тъй като професорите не ги интересува кой присъства на лекцията. Естествено, човек все пак се пита не учат ли студентите, но това би развалило разказите за прекрасните изживявани по време на студентския живот и собствените ти представи.

Continue Reading

Павлина Ралева, BWL в Манхайм

Ех, този Манхайм… Помня, че когато кандидатствах, писмото с документите 10477579_10152541051173103_789896116_nбеше със страшни размери: поне двойно по-голямо от писмата за другите университети и пълно с какви ли не допълнителни хартийки, които само тук изискваха. В Манхайм приемът е чрез Bewerbungsportal – онлайн портал, където можеш да  следиш дали документите ти са пристигнали, кога излизат резултатите от приема и т.н. Zulassungsbescheid-ът се получава именно в портала, съответно резултатите на BWL-ците излизат последни, но не по-късно от 15ти август. Оттам се започва лудницата със записването в университета и намирането на жилище… За съжаление университетът не предоставя сигурни места в общежитията, както на Austausch-студентите, затова всеки трябва да кандидатства и да си търси жилище сам. (много важно: дори и да не сте сигурни, дали искате да учите тук, кандидатствайте за общежитие възможно най-рано, така може да си спестите много главоболия в началото.)
Continue Reading