
Да се родиш на Балканския полуостров – зла участ или подарък от съдбата? Много може да се изпише по темата как Западна Европа е винаги най-доброто решение, ако искаш да се развиваш и да избягаш от мизерията. Всеки е чувал поне веднъж в живота си от роднини, съседи или приятели изречението ,,Няма кво да правиш тука, бягай, докато можеш, на Запад е много по-хубаво’’. Решението да емигрираш може да ти се стори лесно в началото, но скоро да осъзнаеш, че освен шансовете за развитие, доброто заплащане, обучение и другите привилегии, които получаваш, се сблъскваш, разбира се, и с много особености, които са си чисто наши. И докато се подсмихваме, попаднали на традиционни за славянските народи мемета във Фейсбук, в които се разпознаваме и си спомняме за моменти от живота ни в родината, усещаме онова чувство на принадлежност и може би малко носталгия. В следващите редове, с доза ирония, ще опитам да събера основните разлики между балканци и западноевропейци.

Четвъртият семестър на следването фармация в Хайделберг е белязан от две сравнително дълги и тежки лабораторни практики. Практиката по инструментален анализ е в началото на семестъра и продължава четири седмици. На практика се прилагат знанията от трети семестър, като се борави с аналитични методи като хроматография, оптичен анализ, спектроскопичен анализ, електроанализ и т.н. Изпитът към тази практика не е лек, защото е един вид разширения на изпита по инструментален анализ от трети семестър.
Тодор Русков, Медицина, Eberhard Karls Universität Tübingen