1. Да се успиш

Дразнещият звук на будилника те изважда от най-сладките ти сънища. Спираш го в просъница и продължаваш лятната традиция. Събуждаш се един час по-късно и панически устанявяваш, че си закъснял за първия учебен ден. По-бърз от скоростта на светлината се обличаш и напускаш топлия си дом. В автобуса разбираш, че не си единственият луд. Има и други. Много са.

2. Претъпканият градки транспорт

Най-вероятно си свикнал да пътуваш в пълни превозни средства, но 15 септември е извънреден случай. Изведнъж всички, независимо от кое училище са, се изсипват в твоя тролей, метро и т.н. На този ден разделението на смени не важи и връстниците ти вкупом се настаняват до теб, въоръжени с всякакви цветя, често навиращи се в лицето или тялото ти. Ти също носиш китки, които се чудиш как точно да придържаш, за да занесеш в прилично сътояние. Всъщност ти самият не можеш да се хванеш за нищо. Шофьорът спира рязко, усещаш нечии крайници плътно до себе си, въздухът е застоял, диша се трудно, отнякъде мирише на нещо и, не, това не са цветята. Някой с надежда пита: „Извинете, може ли да сляза?“. Как се изсмяхме всички… Слава Богу, остават само още няколко минути и достигаш заветната си цел. Има още →