Балканите срещу Западна Европа – рунд кой?

Amazing_Balkans-για-εξωφυλλο-1

Да се родиш на Балканския полуостров – зла участ или подарък от съдбата? Много може да се изпише по темата как Западна Европа е винаги най-доброто решение, ако искаш да се развиваш и да избягаш от мизерията. Всеки е чувал поне веднъж в живота си от роднини, съседи или приятели изречението ,,Няма кво да правиш тука, бягай, докато можеш, на Запад е много по-хубаво’’. Решението да емигрираш може да ти се стори лесно в началото, но скоро да осъзнаеш, че освен шансовете за развитие, доброто заплащане, обучение и другите привилегии, които получаваш, се сблъскваш, разбира се, и с много особености, които са си чисто наши. И докато се подсмихваме, попаднали на традиционни за славянските народи мемета във Фейсбук, в които се разпознаваме и си спомняме за моменти от живота ни в родината, усещаме онова чувство на принадлежност и може би малко носталгия. В следващите редове, с доза ирония, ще опитам да събера основните разлики между балканци и западноевропейци.

 

Хумор
За скромните ми две години и половина в чужбина така и не се напаснах на хумора. Някой чужденец ви разказва виц и в момента, в който свърши, се засмивате от уважение, но реално нямате представа на какво. Сега е ваш ред и искате да блеснете затова подбирате най-смешната история, която имате, и сте сигурни, че няма да сбъркате, но уви, след няколкоминутния ви разказ човекът срещу вас или ви пита кое е смешното, или просто ви се усмихва колкото да ви върне услугата. Факт е, че хуморът е една от основните разлики за повечето народи и е хубаво да разберете, че колкото и да се опитвате да завържете комуникация чрез забавни случки, просто понякога не се получава. Разбира се, ще се намери някой, който да се засмее истински на тях, но не се отчайвайте, когато не се получи веднага.

Емоционалност
Понякога ми се струва, че има някаква свръхестествена сила, коята ни позволява да разберем кой човек е от нашата родина дори преди да ни е проговорил. В момента, в който си помисля този/тази е от България и чувам родна реч омайна сладка. Определено има нещо, което ни отличава във външния вид, но все още не съм разбрала какво. За сметка на това, ако чуеш някой да се смее или да говори на високи децибели, да, позна, балканци са. Случвало ми се е да съм свидетел на спор между македонци и сърби в метрото и след 2 спирки всичко живо се изнесе и не пожела да се включи в оспорваната словесна битка. Не съм ходила на футболен мач, но предполагам, че агитките на ЦСКА и Левски могат само да взимат пример от гореспоменатите хора в метрото. Факт е, че хората от Балканите са много по-емоционални, гръмогласни и обичащи да размахват всякакви крайници, докато ти обясняват нещо или спорят. Западноевропейците винаги пък са обрани и стриктно отговарят на въпроса ти, без да изпадат в словоохотливост или да показват много емоция. Ние можем да покажем всевъзможни чувства по време на разговор, което за един немец изглежда, може би, нелепо, но такива сме си и мисля, че в този аспект заслужаваме адмирации.

Копон ли чух?

Да, тази разлика е известна на всеки отишъл да живее в Западна Европа. Колко пъти ви се е случвало да разказвате на някой ваш приятел чужденец, че няма по-добри купони от българските. Не само ние, но и всички балкански събирания оставят едни (не)забравими спомени особено когато си в чужда страна. Дори да не си на ти с хърватския пердпочиташ да си припяваш някоя фраза от песен на Severina, отколкото на Helene Fischer (немската и доста по-млада версия на Лили Иванова), и ти става мило и с носталгия си припомняш нощите/сутрините, в които си се прибирал от поредното участие на Галена. Само един истински балканец може да чака заплатата си само за да може същата вечер да изхарчи половината в някоя дискотека. Шегата настрана, но за разлика от западните народи, за които истински купон е каса бира и не много силна музика, ние наистина знаем как да се забавляваме и да направим дори едно скромно наглед домашно събиране, в нещо, за което ще се говори поне още 6 месеца. Умеем да разпускаме и да се наслаждаваме на момента, което понякога за средностатистическия западноевропеец може да изглежда прекалено, но пък за нас си е начин на изразяване, а и красотата е в разнообразието – за всеки вкус по нещо.

Посрещане и изпращане

Почти всеки емигрант се прибира поне веднъж в годината в родината, най-често на Коледа. Това е времето, когато се започва едно яростно пазаруване и приготовления от страна на роднините. Телефонни разговори с изречения от типа ,,Какво искаш да ти сготвим като се прибереш, ти сигурно ко21жа и кости си станал/а, тая чужбина ще ти вземе зравето”. Задължително всички роднини се строяват на летището да посрещат, а самият пристигащ не може да си позволи да се прибере с празни ръце. Запазва допълнително куфар, пълен с каквито може да се сетите подаръци – от магнитчета до скъпи парфюми и шоколади, взети от коледното намаление. А на тръгване, вторият куфар, вече празен, се пълни със зимнина и каквото е останало от Коледа и Нова Година. Западноевропейците, за разлика от нас балканците, нямат този манталитет, но затова пък ние на драго сърце ще им предложим от домашната лютеница/айвар, сърми и ракия, да видят и те какво е това балканска кухня.

Always classy never trashy

Тази особеност, в повечето случаи, се отнася за жените, но и мъжете не бива да бъдат пренебрегвани. Изумително е как само по начина на обличане може да разпознаеш ,,аа тоя/тая е от наште”. Няма нищо по-хубаво от поддържана жена, отделила време за себе си, но при повечето балканци няма значение дали отиваш на лекции, или да изхвърлиш боклука, подготовката от минимум 1 час е задължителна. А когато излизаме вечер, тогава е поне 3, и след като платиш вход 10 евро осъзнаваш, че си отделил твърде много време, за да влезеш в адски задушното помещение с хора около теб, за които не си сигурен дали имат 18 години. Повечето западноевропейки не си дават зор да изглеждат предизвикателно и могат да изкарат с един анцуг и вързана коса през целия ден, без значение от повода. За сметка на това, топ гримьорите и фризьори в света могат пасти да ядат пред уменията на една сръбкиня, подготвяща се да ходи на участие на Mile Kitic, в единствената сръбска дискотека в града. На Запад се залага повече на качествата, а при нас на опаковката – такъв е манталитетът ни, може би, но това не е толкова лоша разлика, стига да има добър баланс между двете. 

Разбира се, освен забавните разлики, имаме и много общи неща, а най важното от тях е, че в крайна сметка всички сме граждани на света и не е от значение дали идваме от различни краища, а едно простичко нещо – да сме човеци… 🙂 

Leave a Reply