Елена Колева, Германистика във Виена

Здравейте на всички! На всички вас, които започвате следването си в чужбина или тепърва кроите планове за такова. И на онези от вас, които просто искат да се отпуснат с разтоварващо четиво. Казвам се Елена и уча Немска филология бакалавър във Виенския университет. На професорски казано: „Германистика“ с голямо „Г“! Определям го така, защото по моите скромни наблюдения в рамките на една година в университета, професорите истински държат на специалността си, както и трябва да е, всъщност. Ако за нас, българите, германистиката е „обикновената“ немска филология, то за останалите тя е „Германистика“.

Преди време тя е била Oberbegriff-ът за всички германски езици, сред които е и немският, разбира се. По-късно науката се е раздробила на познатите ни днес самостоятелни филологии като Англицистика, Фризаистика, Нидерландистика и други. Смята се, че немският език наравно с латинския, е един от първите и най-стари езици, които са били проучвани от езиковедите. Точно заради това науката, изучаваща Немската филология из основи носи името Германистика. А и… съгласете се, че изразът: „Уча германистика.“, звучи по-представително, нали? В няколкото реда, които следват, ще се опитам да ви представя специалността, самата Виена, доколкото я познавам аз и… ще ви споделя малкият опит, които имам засега. Междувременно: отпуснете се, пренесете мислено се във Виена се заслушайте… Не знам за вас, но лично аз чувам тропот на карети с вековна история и тихите звуци на звучащ в някоя далечна бална зала виенски валс… Но нека се върнем на основната тема: германистика във Виена.

Когато говорим за следване, изникват няколко важни въпроса, първият от които е, какви са особеностите на университета или специалността при кандидатстване. Да се запишеш в унито и да се похвалиш, че си студент е най-лесната част. Единственото, което е нужно са точно два документа: легализираната и преведена българска диплома и сертификатът по немски, който удостоверява черно-на бяло знанията ви по езика. Хубавото в случая е, че както в повечето други унита, така и тук минималното приемливо ниво е В2. Но… ако питате мен си е задължително С1 за филология… Записването протича на два етапа и се съобразява със съответните предписани срокове, така че това е първото нещо, за което трябва да внимавате. Тъй като аз започнах тук през летен семестър 2016, срокът при мен за „предварителното“ онлайн записване беше от 1.12.2015 до 5.02.2016. Последната дата обаче e и последна за личното записване или: вторият етап- плащането на таксата (19.20 евро) и подаването на документите лично, за да проверят дали лицето ви си пасва със снимката, която давате за Studentenausweis-a. Плащането обаче винаги се извършва с австрийската карта, която си вадите след нанасянето. Но… ако сте като мен, когато аз започнах, и решите да се вяснете в унито от самото летище с двата големи куфара, за да не губите време… Няма как да имате австрийска карта още и рискувате да ви върнат. Затова моят съвет е да разчитате на някой добър самарянин или приятел, който на първо време да спаси положението.

Всичко точно: печати, подписи, имате студентска книжка и сте готови да скочите от радост. Е, да, ама… не. Слизайте долу! Рано ви е да летите в облаците. Все пак, Щудиумът едва сега започва. Получавате един простичък въпрос от момичето, което ви удря печата в книжката: „Имате ли сертификат по латински?“ Ако нямате късмета да сте предупредени какво ви чака, ще стоите като цапнати пет минути и ще си кажете полу- разплакано: „Л-л-латински? А-м-а…“ Аха, правилно четете. Има още едно условие: ако нямате сертификат по латински за минимум 180 часа хонорар, трябва до края на следването да се преборите и с него, като оценката трябва да не е последната нанесена. Тъй че… сложно и трудно, но… колкото по-бързо се справите с него, останалите изпити, курсови работи, упражнения и т.н, ще ви се сторят детска игра.

Като цяло следването си има не само парична цена, а и цена в кредити, които се събират за минимум шест семестъра. Това е и минималната продължителност на следването. По регламент, за да завършите бакалавър по Немска филология и да станете бакалавър по изкуствата (Bachelor of Arts), ви трябват 180 кредита в ECTS (European Credit Transfer System). Първите 18 се събират още през първия семестър от така наречената „Ориентировъчна фаза на студента“, на немски казано, това е die Stufentenorientierungsphase, известно сред студентите като STEOP. Фазата се среща почти във всяко висшо учебно заведение в Австрия, като само определени специалности са лишени от нея. Е, Германистиката не е сред тях… Та: накратко Стеопът служи за начална ориентация на всеки студент и както казват професорите: „проверява дали сте достатъчно добри, за това, което сте избрали да учите“. Всяка специалност има различен брой изпити от Стеопа, но общата цел е да даде начални и основни знания, върху които после да се надгражда.

При германистите Стеопите са два: „Въведение в немската филология“, което включва основни знания по четирите главни дисциплини, които се учат по-нагоре поотделно. Те са: „Стара немска литература“ т.е Средновековна, „Нова немска литература“, „Езикознание“ и „Немски като чужд език/Немски като втори език“. Вторият Стеоп е „Литература в исторически контекст, текст, медия и институции“. Там се изучава най-обща немска литература и нейното място сред медията. Някои казват, че в тази фаза са най-лесните изпити за цялото следване, но си мисля, че не трябва да се подценяват, защото без тях нямате право да продължите нататък. Важно е да се каже, че само споменатите изпити са задължителни. Почти всичко останало си избирате Вие, сами си правите програмата, по даденото или намерено предварително Plannungshilfe на специалността. Това е малка схема, която показва основните модули в следването, които трябва да бъдат завършени: от кой модул колко лекции трябва да бъдат взети, кой модул препоръчва семинар… Подтемите на лекциите, упражненията или семинарите обаче са ваш избор. Например в модул „Езикознание“ Ви искат една лекция от тази тема и едно упражнение. До края на следването се прави и така нареченото „Разширение“ или Erweiterungscarricula, което е в размер на 60 кредита. Това може да са лекции, семинари или упражнения от други специалности отново по ваш избор. Съществува и вариантът да събирате кредити през следването от различни занятия в рамките на собствената си специалност, в случая: Немка филология и после да ги причислите към т. нар. „Алтернативно разширение“ и общо от двете да съберете исканите кредити. Всяко занятие завършва с изпит, като се смята, че изпитите по лекции са най-лесни за взимане. Семинарите и упражненията обаче в повечето случаи завършват и с изпит, и с курсова работа или презентация. В тази връзка е важно да отбележа, че Немската филология е теоритично ориентирана и почти всеки изпит може да бъде положен и писмено и устно. Вие сами избирате кой вариант е по- добър за вас. Иска се обаче много четене и интерес към литературата, така че, ако четете с удоволствие, това би могло да ви е от голяма полза да поглъщате често обемния материал.

Завършилите специалността, могат да работят както в педагогическия бранш като преподаватели, така и в журналистичекия, издателския или друг тип, който е тясно свързан с немския език и литература. Решите ли да станете филолози, трябва да бъдете подготвени, че е възможно социалният живот да падне под нулата. Почти всеки ден ще стоите в библиотеката и ще се наложи да свикнете, че основната ви компания ще са я скриптовете, дадени за подготовка от професорите, я четири-пет тухли помъкнати от библиотеката, които трябва да изчетете за изпита идната седмица. Не казвам, че за да си успешен студент по Германистика, трябва задължително да бъдеш аутсайдер. По-скоро е добре да се подготвите, че контактите в университета няма да са много големи, просто защото всеки си гледа своята работа и практически няма време да се заговори дори. Всеки търчи, гони срокове да предаде последната си курсова… Е, сигурно има и изключения от общото правило, но… те затова са изключения. Лично аз съм срещала много малко, почти никакви. Но… това е моят личен опит, нищо повече.

Трудно ми е да кажа какво ми харесва или не в унито. Харесва ми начина на преподаване, способни са истински да събудят интерес. Или поне при мен е така, защото ми харесва това, което уча! Избрах да уча Немска филология, защото от години съм книжно плъхче и осъзнах, че изучавам сравнително лесно езици. Започнах да уча немски още в осми клас и почти веднага усетих, че имам афинитет към езика. Беше ми интересно, а според мен това е основният и най-силен тласък да учиш нещо подобно. Защото… ако не те влече и не ти е приятно, всичко върви някак мудно и сякаш насила са те накарали да учиш това, нали? Ако сте изчели брътвежите ми дотук, сигурно ще си кажете: „Е, хубаво, ама не е ли по-добре да се учи Германистика в Германия? В Австрия, че и във Виена някак…“ Да, може би. Донякъде съм съгласна, защото диалектът, който се среща във Виена, „Виенският немски“, много влияе на фонетиката на езика, а ако сме германисти, трябва да сме максимално прецизни с него във всички отношения. Не мога да оспоря факта, че виенският немски на звучене е много чаровен и сякаш има тоналността на виенския валс, но си е направо нов език! Различни изрази, различна лексика за определена дума…

Примерът, който имам е много прост и често срещан, но лесно показва разликата: представете си, че се разхождате по най-големия булевард на Виена, Рингщрасе, и решавате да влезете в едно типично виенско кафене и да си поръчате кафе. За предпочитане Виенско. Келнерът, с бялата кърпа на ръката, ви посреща усмихнато на вратата и се обръща към вас с типичния, останал още от империята, изискан маниер: „Какво ще желае нашият гост?“ Ако отговорите с простото: „Едно виенско кафе, моля!“, ще получите нулева реакция. Сервитьорът просто няма да ви разбере, за виенчани това е Меланж – силно кафе с мляко и сметана. По същия начин, ако използвате немския израз „Ich hätte gerne einen Kaffee mit Sahne“ пак няма да ви разберат. Тук е типично да кажеш: „Ich hätte gerne einen Melange mit Schlagobers“. Именно: „Sahne“ vs. „Schlagobers“. Това е само част от живото очарование на някогашната империя, събрала в себе си толкова много народи.

Аристократичността и историята на Виена ме влекат от няколко години насам. Точно заради това реших и да уча тук: да се запозная с миналото и сърцето на една от най-обширните и велики държави на 19. век. Хората, които ме познават, казват, че виенският валс някак си ми отива. Надявам се, защото това е любимият ми танц! На фона на всичко това, което написах като изключим лекото негативно наблюдение около университетския въпрос по-назад, май няма нещо, което да не харесвам във Виена. И как иначе? Който не е видял Виена, не се е влюбил в нея! Да учиш в чужбина не е лека задача, но е вълнуващо. Всеки ден научаваш нещо ново за страната или града, в който живееш. Що се отнася до Виена… Тя е „Перлата на Европа“- вековна история, бляскави балове… И разбира се – много, но не невъзможно учене. Немската филология се учи и тук и то… от един много интересен ъгъл. Е, аз все още не съм завършила, но поне това е усещането ми. Съветът, който мога да дам на онези от вас, които са решили по една или друга причина да се насладят на Виена не само като туристическа дестинация, но и като основен адрес за следващите три-четири години, е следният: Амбицията и желанието за добра реализация, удоволствието от многото четене и силният интерес са нещата, които ще ви държат мотивирани докрая! Едно обаче мога да кажа със сигурност: не е лесно. Не невъзможно, но не лесно. А иначе… кой знае? Може сред многото дебели учебници в библиотеката да е скрита и някоя покана за наближаващ бал за вас… 

Дерзайте!

Поздрави, Елена

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s