Мотивиращи съвети за студентите, които следват право

 I. Какво прави следването на право толкова трудно…

USA, New Jersey, Jersey City, Teenage boy (14-15) sleeping in classroom

Да следваш право, е трудно. Тази мъдрост постоянно бива напомняна на нас, студентите, които сме избрали специалността право и понякога ни се иска да кажем: „Това не е вярно.“ Но всъщност тази мъдрост не е толкова грешна, защото има някои фактори, които причиняват голямо психическо и физическо натоварване. За да може човек да преодолее пречките по пътя си, трябва първо да обясним кои са тези трудности, които предизвикват стрес и притеснение у студентите по право.

  1. Системата за оценяване или правният „Питър-Пан-Синдром“

Дори, когато човек намира системата за оценяване като справедлива, тя със сигурност не е уравновесена. Трите най-високи оценки се пишат толкова рядко, че, ако човек получи такава оценка, или е невероятен късметлия, или има невероятни умения и правото му се отдава.

На изпитите по право можеш да получиш най-много 18 точки, като долната граница за взимане на изпита е 4 точки. Този резултат отговаря на очакванията на 50% от студентите! По-нататък оценките се подреждат така: до 6 точки получаваш оценката „задоволителен“ или на български „среден 3“, от 7 до 9 точки получаваш „добър 4“, от 10 до 12 точки имаш оценката „напълно задоволителен“. Към тази оценка се стремят повечето студенти, тъй като това е „отлична“ оценка, която не е непостижима. Въпреки това я получават само 10-15% от всички студенти. Тази оценка на изпитите се дава за резултат между 9 и 11,50 точки. След това: от 13 до 15 точки получаваш „добър 5“, въпреки че тази оценка отдавна вече не е просто добра, а невероятно добра. Само 2% от хората във всеки випуск получават тази оценка, като на изпита се пише „добър 5“ за резултат между 11,51 и 14 точки. Интервалът 16-18 точки е само за правистите гении. Системата за оценяване на студентите по право, колкото и строга да е тя, е много по-красноречива, отколкото която и да е била друга система за оценяване при други специалности, където е по-лесно да получиш висока оценка.

Но оценяването на правистите има три решаващи недостатъка:

Недостатък 1: Играе лоша роля за егото. За много студенти е трудно да приемат, че на изпитите, на домашните работи и на държавните изпити не могат да получат „много добър“ или поне „добър“, и понякога отнеме доста време. Накрая човек просто спира да си поставя високи цели. По този начин винаги остава в следването си „U 18“ или под 18. Нарича се правен „Питър-Пан-Синдром“. Изказванията на някои професори, че добрите оценки почват чак след като минеш в двуцифрената област, тоест от 10 точки нагоре, и сравненията, които човек прави с резултатите си в училище, не водят до нищо добро, защото ви обезсърчават.

Недостатък 2: Оценките при юристите подтикват към вредно съревнование и са предпоставка за напрежение.

Недостатък 3: Трудно е да споделиш оценките си. Попитат ли те близките, роднините или приятелите какви оценки имаш, отговаряш: „Средно имам по 8 точки“, след което идва въпроса: „До колко точки е скалата?“ и отговаряш: „До 18.“ И след това идват учудените и невярващи погледи и коментари: „Но той беше толкова добър ученик в училище.“

Случка, разказана от автора:

При събиране с приятели се повдигна темата, кой каква специалност си е избрал. Едно момиче, което учи интериорна архитектура, сподели, че средният ѝ успех е 1,8. Аз имах на всички изпити 10 точки и бях много горд от този факт. След като ме попитаха колко имам на изпитите, аз казах 10 точки от 18 точкова система. Коментарът беше: „Значи около 3,0?“ След това следва дългата лекция с обяснение за системата за оценки на юристите.

И така: Студентите по право говорят за своя резултат само когато хората, с които говорят, разбират тяхната система за оценяване.

books-generic_1468008c2. Съдържанието или защо човек не може да разбере главната  идея

В правото има много за учене, толкова много, че в един определен момент човек си казва: „Никога няма да науча всичко!“ Въпреки това, всичко може да се падне на изпита. Освен това човек няма време да обработва цялата информация, но трябва на края (на изпита) да я предаде сбито. Човек не може да бъде сигурен, какво точно го питат и какво конкретно трябва да знае. По този начин се появяват несигурност и незнание, с които всеки студент трябва да се справи.

Но дори и най-добрата мотивация не може да помогне за преодоляването на един проблем: огромното количество информация. Единственият начин, да се справиш с толкова обемен материал, е чрез стратегии за учене. 

3. Сравнението или защо тревата е по-зелена при съседа

Социалното сравнение или по-скоро съревнование не ни влияе добре, даже по-скоро ни прави нещастни. Това важи за целия човешки живот, но и специално за следването на право. Торбен учи 10 часа, а аз само 2. Как да се справя? Юлия направи практиката си в голяма кантора, а аз я направих при адвоката на селото. Михаел беше вече в чужбина. Макс има винаги 12 или повече точки, а аз трябва да се радвам, ако въобще си мина изпита.

Тези или подобни грижи или съмнения са познати на всеки, който следва право. За съжаление винаги ще се намери някой, който да има по-добри оценки, да е по-квалифициран, да има по-добри умения или да е по-напред с материала. Опасно е обаче, да забравиш какво си постигнал и къде се намираш в своето развитие, защото мислите за липсата на семестър в чужбина могат да ти изиграят лоша шега и да ти понижат оценката, тъй като не си бил достатъчно концентриран. Може да се случи и обратното: да забравиш, че състудентът ти има по-добри оценки, но и да забравиш, че ти контактуваш по-добре с хората. Постоянните сравнение и съревнование с другите не водят до нищо добро, затова трябва да се постараеш да направиш нещо по въпроса за „моите оценки, моя принос, моите умения.“ 

    II. … И как да се справим с тези трудности

Ако човек филтрира от всичките проблеми два главни, ще стигне до следния резултат: Първо, има стрес, който намалява или съвсем изчерпва силите и мотивацията. Второ, има грижи, вътрешни пречки, които водят до това, че не можеш да се концентрира добре върху преподавания материал или даже върху следването като цяло.

1. Да превъзмогнем стреса…

Както вече споменах, стресът произлиза от огромната част от времето, което прекарваш в учене и работа, които не винаги са възнаградени с хубава оценка. Тази опасност дебне във всяко следване, но най-вече в специалност като правото. Човек има две възможности да направи нещо против стреса: Първият вариант е въобще да не допускате стресът да ви застигне. За това обаче се изисква особена ментална сила, а пък и не може винаги да го избягвате. Следователно, когато възникват стресови ситуации, трябва да опитате да ги смекчите. Това може да го постигнете само с правилното разпределяне на програмата.

a) Да попречим на стреса4404bf792a0510971d6f58d0433f682a

Трябва да избегнете два „случая“, за да не попаднете в размишления, пречещи на следването или на мотивацията:

Да се сравнявате: Някой е по-добър от мен! Даже и вашите професори познават други професори, вероятно даже и студенти, които са по-добри от тях. Затова е важно: 1. Искам ли да се сравнявам въобще, или за мен е по-важно да знам дали съм дал всичко от себе си? 2. Когато се сравнявам – С кого? Да вземем например футболист от футболния отбор на Оснабрюк (трето-дивизионен отбор в момента). Когато сравним този футболист с неговите приятели, които играят в някакво село в някакви регионални турнири, ще го приемем за един много добър футболист. Ако го сложим обаче на едно място с Меси, Роналдо и компания, резултатът ще бъде съвсем различен.

b) Да облекчим стреса

На първо място: вашите социални контакти не бива да страдат от ученето! Вие не искате да сте особняци или коне с капаци, или? Социалните контакти са важни и ще ви помогнат да не бъдете изцяло погълнати от следването. Много ценни са контактите, които имате извън вашата област на следване. По този начин ще може да се откъснете от ученето ефективно.

При всички други дейности, които са важни за вас (хобита, социален ангажимент и др.), се стига до там, да успеете да постигнете победа, която да се състои в щастливи изживявания (да можете да изсвирите нова песен, да помогнете на хора и др.). Щастливите изживявания извън университета са важни, за да останете „ментално независими“ от правното следване.

2. Да се отървеш от грижите

Нещо, което е вредно, и следователно нещо, което трябва да бъде преборено от вас, е страхът от провал там, където е необоснован и далеч от реалната ситуация.

a) Поглед в бъдещето: развитие на цели в работен план

Най-добре би било, ако преди вашето (правно) следване сте наясно, какво искате да работите. Правото не трябва да е (само) една опция, защото с него човек „може да прави много неща“, а също и, защото имате интерес в предмета и по-късно правото ще бъде задължителна част от вашата работа (напр. адвокат, съдия, правен експерт във фирма). Ориентирането към работни цели ще ви помогне и в самото следване – да намерите вашите силни страни и да ги развиете.

b) Поглед в миналото: Какво съм постигнал и какво съм научил досега?

Освен погледът в бъдещето, помага също и погледът към това, което вече можете. Спомняйте си, докъде сте стигнали с вашето следване, какви тапии имате вече и с какви (понякога добри) оценки. Не се осланяйте на миналото. Само, защото сте взели BGB AT с 12 точки първия семестър, не гарантира никаква съответна оценка на изпитите по-късно. И обратно: лоши оценки от началните семестри не предсказват, как ще се справите с вашето следване в бъдеще. Също и мислите за вече „събрани“ допълнителни квалификации (стаж, престой в чужбина, познания в чужди езици) могат да бъдат успокоителни, когато човек се притеснява за своето професионално бъдеще.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s