Япония за лекари

Реших да споделя един много ценен опит с бъдещите български лекари в Германия. Тази година имах възможността да прекарам два месеца в университетската клиника “Ехиме” в Туун, Япония.

Всичко започна с това, че имам един колега, който самият е японец и има добри връзки в страната на изгряващото слънце. Решаващият момент за мен обаче е, че работя по научноизследователска проекти в неговата работна група. Съответно той търсеше човек, който има интерес да работи по проект в Туун и смея да твърдя, че бях много подходящ. Не на последно място, защото владея английски по-добре от повечето колеги. Това е предимството на българските лекари пред немските, ние говорим английски доста по-добре от немците.Capture

Работата в Япония се различава фундаментално от тази в Германия. С едно изречение: Японците работят много и почиват малко. Работният ден започва в 9 сутринта и рядко се излиза преди 8-9 часа вечерта. Интересното е, че те не си тръгват от работа преди шефа си. Имало е дни, в които само защото шефът е още там, целият отдел седи и го чака да си тръгне, но реална работа не вършат, докато го чакат. Направи ми впечатление, че дори и секретарката остава да работи до 9 часа вечерта. Специализантите имат 10 работни дни отпуска в годината, но понеже университетскара клиника не им плаща добре, те работят и пред уикендите, т.е. работят до откат. Много дружелюбни и заинтересовани са към чужденците, защото аз бях единственият чужденец на длъж и шир. Като цяло в Япония има много малко чужденци (под 3%). Повечето лекари бяха много амбицирани да си упражнят английския, общувайки с мен. Като цяло обаче хората не говорят добре английски и това може да се окаже лимитиращ фактор в дадени ситуации. Поведението на японците на работното място е абсолютната противоположност на това, което виждаме всеки ден тук в Германия. При тях се работи с бавни темпове, с много внимание към детайлите и невиждан респект към всеки, било то пациент или колега. Повишаването на тон е табу и диагностиката е много изпипана. Дори и в университетската клиника го няма този зор да направиш безброй публикации, за да заемеш добра позиция като старши лекар. Набляга се повече на клиничния опит, отколкото на научноизследователската дейност. Едно нещо е същото: шефът иска колкото се може повече народ да посещава международни конференции, за което обаче ти трябва научен проект. По принцип, ако започнеш да работиш на дадено място, си оставаш там цял живот, без да се налага да сменяш постоянно работодателя.

596094-boss-not-friendЗапознах се с двама шефове на клиники и нито за момент нямах неприятно усещане или дори страх да си разменя няколко приказки с тях. Напротив – дори ме поканиха да празнувам с тях на по бира и разговорите бяха дълги, на всякакви теми и много приятни. Това в Германия няма как да се случи. В повечето случаи бягаш от шефа, за да не те “захапе” с тероризираща критика. Японските колеги ме насърчиха да представя резутатите от проекта, по който работих там, и се надявам да догодина да отскоча до Йокохама за Японския Конгрес на Радиолозите.

Ако имате афинитет към пътувания, международни кооперации и опит, то тогава университетската клиника е вашето място. Има около 35 университетски клиники в Германия, а в Япония са около 100. Пътят към университетската клиника обаче минава през солидна докторантура и е най-добре тя да е експериментална.

Автор: Енвер Тахир

Вижте още впечатленията на други студенти по медицина

Advertisements

One thought on “Япония за лекари

  1. Pingback: Вергил Мавродиев, медицина, Мюнхен | Кандидатстване в Германия и Австрия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s