Преписване от пищовите на съседа, плагиатстване на домашни, или купуване на изпити. Хитруват ли студентите днес?

Юлиан се издържа от писане на изпити. Само че не пише своите собствени, а на други студенти. За всеки взет изпит получава по 300 евро, а за всяко домашно по 1000 евро. Това би трябвало да му отнема доста от свободното време, но той казва, че въобще няма усещането, че върши нещо незаконно. Нима с времето е станало нормално студентите да мамят? Приема ли се една малка измама за нещо обичайно, и на всяка драсканца на китката  ли се гледа като на безскрупулна измама?

Мамиш ли или наистина учиш?

Според  проучване на Fairuse маменето е част от ежедневието на студентите. Честните студенти, които не лъжат са малцинство. В рамките на това проучване, което първо беше публикувано в студентското списание  ZEIT Campus, за първи път професори и студенти бяха интервюирани на тема хитруване и мамене при изпитни и домашни работи.

• Почти 80% от всички студенти поне веднъж са преписвали, копирали или са измамили по някакъв друг начин.
• Две-трети от студентите по медицина преписват на изпити.
• 35% от студентите по природни науки фалшифицират резултатите от експериментите си
• Всеки четвърти в областта на правото, икономиката и социалните науки твърди, че досега по никакъв начин не е мамел.
• Не юристите плагиатстват най-много, а инжинерите (почти всеки трети), при спортните дисциплини мами всеки четвърти, а при студентите по икономика едва всеки десети.

Кой мами? Най-често до непозволени средства прибягват студенти, които нямат мотивация, отлгат много или имат проблеми с концентрацията.  Също така и студенти, които са стресирани от следването, които  усещат върху себе си натиска на конкуренцията, дори и тези, които изпитват страх от изпити. Мъжете и жените мамят почти еднакво много. Но жените са по-склонни да мамят на изпити, докато мъжете по-скоро плагиатстват повече.

Професорите не обръщат достатъчно внимание

Всъщност има нещо вярно в това. Професорите си имат достатъчно други задачи, поради което при някои дисциплини е почти нормално да оставят проверката на изпитите на други студенти. Това се случва най-често при математическите или икономическите специалности, където почти винаги има само един верен отговор. При домашните разбира се е малко по-различно. Един сериозен контрол над плагиатството обаче е обвързан с много усилия и време. Още повече, че професорите,  които взеха участие в анкетата приемат студентите си за по-съвестни и честни отколкото всъщност са.

Измамих без да искам? Минавам ли?

Да! Въпреки че повечето измами  се случват не по невнимание, според Дебора Вебер-Вулф, професор по информатика и преследвач на плагиати, всъщност е възможно, някой студент да е плагиатствал без да иска. Възможно е, защото „обща култура“ е многозначно понятие и не е еднаква за всички. Какво знае човек? Какво се възприема за обща култура и какво стои зад това понятие? Друг феномен е така наречената криптомнезия. Това е когато се сещаме за вече забравени прочетени неща, но ги възприемаме като наши собствени идеи. Тук става въпрос чисто и просто за плагиатство на идеи, а не за копиране на текст, където цели параграфи и фрази биват дословно преписани.

Какво се случва, когато това стане?

Благодарение на интернет става все по-лесно да се купи домашно или нещо подобно, да се копира, или пък да се намери някой, който да го напише вместо нас. Същевременно обаче става и все по-лесно това да се разкрие. Понякога е достатъчно само едно изречение от домашното да бъде въведено в гугъл и извършителят е разкрит. А кокато вече се е стигнало до тук, наказанията могат да бъдат различни. При малко повече късмет виновникът може да се измъкне само с предупреждение. Измамата обаче е достатъчна причина за незабавно изключване, и тогава цялото това време, прекарано в университета се оказва напразно. В някои университети не се дават кредити, но и наказание няма. Себастиан Затлер, ръководителят на проучването на Fairuse, казва, че „това е все едно човек да открадне парите на крадеца, но да не отиде в затвора.“

Става все по-лесно да се разкрият извършителите, но заедно с това и все по-трудно проблемът да бъде решен. Готовността за измама, намалява, когото е ясно, че лъжата ще се разкрие. И въпреки това средно едва 20% от студентите не прибягват до измама! Софтуерът turnitin е от голяма полза в случая, тъй като проверява текстовете дали са плагиатствани. Този софтуер се използва от самите студенти в някои университети в САЩ, за да проверяват дали домашното им не съдържа неволно плагиатствани фрази. Програмата обаче има и някои недостатъци. Например това, че не може да идентифицира плагиатстван текст, когато той е преведен от чужд език или пък перифразирани абзаци. „Софтуерът не е супер-оръжие срещу измамата‘‘ признава и самият Ханс-Лоренц Райф-Шьонфелд, който работи за  turnitin. Това означава, че всяка писмена работа трябва да бъде проверявана още веднъж от професорите. А както вече знаем, те са заети с по-важни задачи. „В областта на превенцията и методологията в Германия все още има много потенциал за развитие,“ твърди Волфганг Маркуард, които е част от научния отдел.

Това което за един е вечна борба за справедливост, за друг са добре спечелени пари. Юлиан винаги може да се възползва поне малко от липсата на контрол.

Преводач: Радостина Иванова

Прочети оригиналната статия на немски тук.