Финиш България

След финала на къде?. Снимка: Илия ТемелковДа вземеш дипломата си в моята гимназия е интересно събитие от смесен характер. Ключови са не само академично-юридическите черти, но също и спортните. Това тържествено дипломиране дава старт на няколкодневен маратон. Състезанието започва от офиса на някой нотариус, след което минава през МОН, преводач, МВнР и Немското посолство. Всичко става на един дъх, за да могат да се спазят тесните срокове за кандидатстване в чужбина. Напрегната седмица, както за доскорошните учениците, така и за родителите им. Всички, завършили маратона успешно, получават награда: учение в Германия!

Сега съм тук и не се чувствам като победител. Мога да се похваля с едно много безпроблемно кандидатстване и заминаване. Имах жилище, в което веднага да отида, и готови документи за университета. Всичко вървеше като по вода, а с намаляването на притесненията през лятото растеше и ентусиазмът ми. Не само бях готов за тръгването, но и го очаквах с нетърпение.

Всяка „първа стъпка“ в Германия беше предпоставка да правя малки, приемливи компромиси. Да вземем за пример пристигането ми: излязох от задната страна на гарата, защото е по-близо до хотела, в който имам резервация, и първите хора, които видях, бяха зле облечени и всеки с по бутилка в ръка. Да, говореха на немски, както се очаква от всеки в Германия, но за мен това беше равносилно на културен шок. Всеки немскоговорящ, когото досега бях познавал, е или измежду интелигентните ми преподаватели, или мой съученик, или някой от изтупаните и учтиви служители на летището. Веднага се отърсих и продължих, припомняйки си, че такива хора реално има навсякъде, където мога да отида.

Минаха няколко дни и се настаних в общежитието, което университетът ми беше осигурил. През това време все така безпроблемно се бях записал на училище, бях минал през една немска здравна каса и се бях запознал с още поне дузина млади ентусиасти. Следващата ми работа беще да подпиша наемателския договор. В този момент разбрах някои подробности, като например, че цената на тока ми не е включена в сумата, която трябва да плащам. Става дума за джобни пари, но ако знаех за тях първоначално, вероятно изобщо нямаше да бъда там. Да се смени цифрата на стотиците би повлияло малко стряскащо на всеки, попаднал в същата ситуация. Тръгнах с домоуправителката по коридора към новата си стая и за момент усетих една от най-хубавите черти на това да съм в Германия. По стъпките на някой откривател. Снимка: Илия ТемелковМиризмите – впечатлението ми се променяше рязко на всеки няколко метра! Всеки международен студент беше свикнал с храната в собствената си родина и я беше донесъл заедно със себе си. Страхотна ми изглеждаше мисълта да живея между толкова много различни хора и култури. Ако бях преродената душа на някой велик откривател като Колумб или Да Гама, сега щях да ликувам, щях да чукам по вратите и да разглеждам новите неща, които мога да открия… Но не съм. Еуфорията изключително бързо се замени с усещане на празнота. Чувствах това, за което всички ме бяха предупреждавали – липсва ми България.

Още в първите си дни се запознах с най-приятните хора, които дотогава бях срещнал в Германия – двама братя работници, които завършваха ремонта по стаята ми, преди да се нанеса окончателно. Помагах им с боядисването и сменянето на пода, а те на мен – с това по-лесно да разбера отношението на един обикновен немец към студентите, чужденците и немската политика. Вършенето на малко работа с ръцете и разговорът ме накараха да се замисля за ученето, което ми предстои, или по-скоро да поразмисля. Започнах да осъзнавам, че моето следване няма да ми донесе занаят, с който да живея в България, още по-лошо – ще ми попречи да търся каквото и да е в родината.

Всеки повтаря, че носталгията ще отмине, след като се запозная с хората и се настаня в новата си среда. Как обаче да завързвам контакти и с нови хора, като знам, че когато се върна в България, те ще отпаднат? Това не важи само за хората, а и за вещите. Абсолютно съзнателно обикалях магазините за предмети, които ще подхождат на дома ми в София и ще мога да събера в куфара. Бих се чувствал като предател, ако се насиля да превъзмогна носталгията.

Един от първите си уикенди прекарах с Българското общество на студентите във Франкфурт. Организаторките бяха подготвили чудесна презентация, която да мотивира и окуражи новопристигналите студенти, а също така и да им помогне да се установят. Лично аз се обогатих най-вече от разговорите, последвали след това, от впечатленията на хората, вече прекарали години като студенти. Цялата поука мога да сумирам в едно изречение: „Ако чувството, с което се отнасяш към България, е истинско и остане за следващите месеци, то то няма да се промени с годините и винаги ще искаш да се върнеш“.

Последна спирка. Снимка: Илия Темелков

Ще видим какво ще стане през „следващите месеци“.

Сега няма никой, който да ми каже какво да правя. В момента се чудя защо съм си поставял такива цели и съм тичал маратони, за да стигна тук. Знам обаче, че гордо ще застана на старта на следващия, дори и да не продължи само няколко дни, а месеци или години. Този път знам накъде отивам, а знам и защо бягам. И, колкото и да е иронично, целият ми път в Германия ще ме отведе до единствения желан финиш – България.

Калоян Манолов за http://www.banitza.net.
Оригинална статия: http://www.banitza.net/2014/10/28/finish-bg/

Advertisements

One thought on “Финиш България

  1. Това което прочетох е квистесценция на мача Кличко-Пулев, или перифразирано „Историята на една предизвестена смърт“. Пораженчески мисли от самото начало не водят до победа. Чувства – Да, Емоции -Да, ама айде стига пози и илюзии. Това че не знаеш какво искаш, или факта че каквото и да искаш се иска „дупце“ за да го постигнеш, не те оправдава, каквото и да напишеш. Истината „братле“ е следната: „Искаш ли нещо – търсиш начини, не желаеш ли нещо – търсиш оправдания“! Така че честита ти София! Слушай си чалгата, ръгай курвите и повече не се жалвай никому….Аста ла виста, бейби!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s