Кореистика в Берлин

10581812_10201927654713295_816783411_nМежду Европа и Азия
Всеки със своите си странности. Моята, съдейки по реакциите на повечето хора, е голямата ми страст – Азия. Да съм по-точна – Корея.
“ Какво? Кореистика? Това пък какво е?!”: типичен въпрос номер едно. В най-общи линии уча както за Южна, така и за Северна Корея – история, политика, икономика…. също и корейски език. Тъй като самата специалност спада към Ostasienwissenschaften, трябва да посещавам и някои лекции на японистите и китаистите, като за разлика от тях не пиша изпити, а само по някой реферат или домашничка – колкото да си спечеля aktive Teilnahme. В повечето случаи именно тези лекции са глътките чист въздух, които ми дават възможността да си поспя с отворени очи или да си помогна с домашните по корейски. Като Affiner Bereich си избрах Ostasiatische Kunsgeschichte (тъй като тепърва започнах с лекциите там, нямам какво да ви споделя все още).

Да си различен и единствен
“Значи си българка, която учи корейски в Берлин?!“: типичен въпрос номер две. В началото не исках да напускам България. В последния момент обаче си дадох сметка, че връзката Южна Корея – България може и да е добра, но има много по-добри. И ето как петте години учене в Немската гимназия ми се отплатиха. Кандидатствах с фирма – за добро или (май най-вече) за зло. След няколко проблемчета (Kакви “проблемчета”?! Та аз бях се убедила, че Берлин не ме иска), все пак си спечелих мястото на “единствената, дошла специално от друга държава, за да учи кореистика”.

10729087_10201927657953376_24272555_n

Първи впечатления
Първото нещо, което ми направи доста положително впечатление, бе предварителният курс. Лекциите ни започнаха на първи октомври, като две седмици се запознавахме с професори, учихме основите на корейския език и т.н. Накрая се събрахме в института за парти. Облякохме традиционни народни дрехи, наречени Хамбок, снимахме се с професори и състуденти. След това отидохме в корейски ресторант със студентите от по-горен курс. Тъй като в Корея връзката сънбе-хубе (букв старши-младши; нашето вълк-заек) е много важна, и при нас се набляга на нея. Тя се и затвръждава от туториумите – студенти от по-горен курс помагат на по-долния курс с учебния материал. За останалото са менторите. През няколко седмици имахме среща с тях, като предварително бе обсъждано във фейсбук какъв да е проблемът, на който да търсим решение: практики, реферати, взимане на изпити при някой ‘страшен’ професор и т.н. Също така постоянно има разни мероприятия, свързани с корейските традиции (като например честване на лунната нова година), които не само те запознават с живота там, но ти дават и възможност да станеш част от него, пък било то и за час-два само.

Да попаднеш на хора…10749017_10201927656713345_104324571_n
Харесвам професорите си. Първата година по корейски ми преподаваха две корейки и един германец, който е следвал години в Северна Корея. В началото се допитвах само и единствено до него-било то за организационни въпроси (“Този формуляр къде да го оставя?”) или пък за лични неща (дали ще се справя с това или онова), защото е запознат с България и чувството му за хумор се доближава много до моето. Преди няколко месеца обаче ми се случи нещо, което ме накара да започна да се доверявам и на другите ми две професорки. Оставаше ми един месец преди да се прибера в България за лятото, изпитите чукаха на вратата, бях се записала на два конкурса, свързани със специалността ми, имах семейни проблеми и главата ми изпушваше. В един момент избухнах пред тях. Разбраха ме, подкрепиха ме и погледнаха на нещата през моите очи – на сам човек в ново място, напуснал родния дом. Това й харесвам на кореистиката – малко хора сме и се създава по-голяма интимност в отношенията с всички.

10748869_10201927657513365_1751332186_nЗа Lange Nacht der Wissenschaften подготвяхме няколко пиеси. По покана на института дойде режисьорка от Южна Корея. Имаше уикенди, в които стояхме от сутрин до вечер и репетирахме. Професорите ни носиха обяд, за който не искаха да плащаме нищо. Сприятелихме се с режисьорката – дори й ходихме на гости, а майка й готви корейски гозби за нас. Тогава занесох от лютеницата на баба – голям фурор се оказа! Въпросната режисьорка бе дошла с нейна приятелка. Тази жена пък ми помогна, когато се готвих за спийкинг конкурс. Помня, че когато си заминаваха обратно за Ю.Корея им написах по едно писмо. След няколко дни получих книгоразделител от известна галерия в Сеул, на който имаше написано много лично послание, което ме накара да се разплача като малко дете пред пощенската кутия. И до ден днешен поддържаме връзка.

Истината за следването в Германия
Що се отнася до учебния материал – доста често си казвам, че за да оцелееш, трябва да си:

10751674_10201927655673319_2051091120_n A) мазохист
B) wunderkind
C) напълно отдаден и погълнат от изучаваното.

Темповете, с които се преподава, са плашещо бързи, аз обаче сякаш не го усещам толкова много. Tandempartner-ката ми е спасението. Момиче, на което аз помагам с немския, а тя на мен с корейския. Запознах се с Ю Джон още в началото на първия семестър. За кратко време се сприятелихме и скоро скучните срещи в кафенето, където обсъждахме домашни, се превърнаха в дълги разходки, посещения по различни мероприятия и размяна на традиционни корейски / български храни или сувенири.

На където вятърът повее…
И така…все още не знам какво ме очаква. Може и да се пренаситя след някои друг семестър, пък може и да замина за Южна Корея, кой знае? За сега чувствам, че съм точно на мястото си. Единствено съжалявам за приятелите и роднините, които оставих в България, но съм сигурна, че са щастливи за мен – изпълних мечтата си все пак. За една година се запознах с много нови хора, които споделят моята страст; научих се да съжителствам с други нации; посетих концертите на групи, за които не съм и мечтала (така де, меломан съм си) и може би най-важното – спечелих уважението на състудентите и преподавателите си, защото колкото и да е трудно за един българин в Германия, ние имаме воля, и колкото и да падаме, винаги се изправяме.

Автор: Габриела Колева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s