Никога повече няма да следваме: Право, Икономика и…

Статията е продължение, първата и втората част можете да прочетете тук и тук. Трябва да отбележим, че в предишните части разбихме мечтите на много бъдещи студенти, насочили се към Културология, Бизнес администрация, Германистика, Мениджмънт и Медицина. Сега идва времето на Право, Икономика и „никакво следване“!

Право

paragraph

Голяма част от студентите по право не успяват за завършат

Правото през първите години беше толкова скучно! И демотивиращо, понеже професорите непрекъснато говореха за тежкото бреме на юристите и за това, че една голяма част от нас няма да завършим следването си. Най-лошото обаче беше скуката. Не искам да бъда разбран погрешно. Днес ми кънтят ушите, когато мисля за лекции през втория семестър – държани от един конституционен съдия. Сега ходя доброволно на неговите часове и даже си записвам. Но тогава в Райнланд, на 19, нямаше искра, всичко оставаше празно и абстрактно. Въпроси се задаваха само от странни типове, които дори в паузите четяха учебници. Режимът продължаваше цял семестър. Чак след първите държавни изпити усетих удоволоствие от правото, защото бях в състояние да го разбера и да направя много взаимовръзки, имайки в главата си цялата информация. В Германия преобладава схващането, че през годините на правно обучение няма място за други теми. Мисля, че това не е правилно. Моят квартирант Том от Кеймбридж също не е съгласен. Когато е бил на 20, той и неговите състуденти са се занимавали с гръцки митове. Шест години по-късно някои от тях работят в най-прочутите адвокатски кантори в Лондон. А най-доброто е, че могат да разговорят и за нещо друго освен право. (Каролине Фриесфилд)

Икономика

Икономиката е относителна. Тя предоставя аналитичен поглед към икономически въпроси, които на един или друг липсват. Как зависят заплата, заетост, лихва и парична политика едно от друго? В университета в Мюнхен обаче с удоволствие мислиш само за себе си. Ставаш студент в “елитния университет”. Декантката ни поздравяваше: Ще бъде трудно време, не сме за забавление тук, ние сме в Мюнхен. Мюнхен! Казвахме го с гордост. Каква радост беше да видим колко много се проваляха в началните семестри, докато ние успявахме. Оценките ни вдъхновяваха. Знаеше се: само най-добрите ще отидат в “Сименс”. Професорите се зачитаха толкова повече, колкото по-огромни бяха техните аритметични задачи. Писмените работи бяха толкова пренатоварени, че едвам се свършваше една трета за определеното време. Имаше подигравки за всички дисциплини, които не бяха свързани с математиката. Да превъзхождаме всички останали беше голямата награда в края на следването. Какъв свят от слепци! Дали въобще имат нещо общо с нашата специалност? (Ян Гросарт)lectureasleep_OJOI_2424789bНикакво следване

Всъщност исках да следвам история. Накрая не следвах нищо – и пак бих постъпил така, ако сега трябва да решавам. След матурата работих една година като свободен журналист, след това исках да започна следването си. Тогава научих, че Министерството на външните работи плаща на млади журналисти да управляват списания на руски немци от бившия Съветски съюз. Кандидатствах и получих покана за разговор, в който да се представя. Тогава най-атрактивни постове бяха вече заети, някои от хора от Немското московско списание. Но една позиция, която никой не желаеше, беше свободна: Редактор на списанието на немския Киргистан в Бишкек. Това звучеше като приключение, което ми напомняше за джунгла. Бях на 21 и беше това, което исках. Получих пробна задача за половин година. Условията бяха разумни, 1800 месечна заплата, но това бяха и разноските. Работата беше фантастична: пътувах през централна Азия и пишех репортажи от Таджикистан, Пакистан, Афганистан, от Аралско море. Така и стигнах до моя първи текст в FAZ, един репортаж от едно село на немско говорящи менонити на края на планината Тиф Шан, с които живях известно време. Скоро ми стана ясно, че дълбоко в Изтока мога да науча повече по историята, отколкото следвайки история в Гьотинген или Тюбинген. Вместо това пътувах, финансиран от немския данъкоплатец, почти 6 години през бившия Съветски Съюз, живях в Казахстан, Украйна и Санкт Петербург. При това научих руски, което ми помогна в бъдеще. Така пропуснах следването. Но си взех поука и повече не изпуснах нищо. (Михаел Мартенс)

Превод: Даниела Христова

Оригиналната статия на немски можете да прочетете тук.

Advertisements

3 thoughts on “Никога повече няма да следваме: Право, Икономика и…

  1. Pingback: Германия за напреднали: Ganz locker mit dem Studium | Кандидатстване в Германия и Австрия

  2. Pingback: Никога повече няма да следваме: Културология и Бизнес администрация | Кандидатстване в Германия и Австрия

  3. Pingback: Никога повече няма да следваме: Културология и Бизнес администрация | Кандидатстване в Германия и Австрия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s